Странно наистина. Но такъв бе животът. Може би защото гледаше на света с очите на Шадид и „Протоген“. Вярно е, че имаше две воюващи страни, но това не бяха вътрешните планети срещу Пояса. Беше война на хора, които смятаха за нормално да убиват други хора само защото изглеждат и се държат различно, и на хора, които не мислеха по този начин.
Или пък просто не бяха наясно с всичко, което се случва. Макар че, в края на краищата, ако имаше възможност да изтика онези учени от станцията, човека на име Дрезден и неговите сподвижници през шлюза, Милър сигурно не би се поколебал за повече от миг. Което означаваше, че той също не е на страната на ангелите.
— Господин Милър. Какво мога да направя за вас?
Фред. Землянинът, работещ за СВП. Носеше синя риза и лъскави панталони. Би могъл да бъде архитект или важен чиновник в някоя уважавана компания. Милър се опита да си го представи как командва по време на битка.
— Можете да ме убедите например, че разполагате с нужното да бъде унищожена станцията на „Протоген“ — отвърна Милър. — И тогава ще ви кажа къде е.
Фред повдигна едва забележимо вежди.
— Влезте в кабинета ми — покани ги той.
Милър го последва. Холдън и Наоми също. След като вратата се затвори зад тях, Фред заговори първи:
— Не съм съвсем сигурен какво точно искате от мен. Нямам навика да правя стратегическите си планове достояние на широката общественост.
— Говорим за щурмуване на станцията — каза Милър. — Място със сериозно изградена защита и може би пазено от онези кораби, които унищожиха „Кентърбъри“. Без да проявявам неуважение, ми се струва, че това ще е доста костелив орех за аматьори като СВП.
— А… Милър?… — понечи да се намеси Холдън. Детективът вдигна ръка да го прекъсне.
— Мога да ви дам координатите на станция Тот — продължи той. — Но ако го направя, а се окаже, че не успеете да се справите както трябва, ще загинат доста хора. Не бих се съгласил това да се случи.
Фред завъртя глава като куче, дочуло непознат звук. Наоми и Холдън се спогледаха по начин, който Милър не успя да дешифрира.
— Това е война — подчерта той. — И преди съм работил със СВП и честно казано, вас, момчета, повече ви бива в дребни партизански сражения, отколкото да координирате нещо мащабно. Половината от хората, които твърдяха, че говорят от ваше име, се оказваха само посредници, очакващи разпореждания. Виждам, че имате доста пари. Кабинетчетата ви си ги бива. Не мога да преценя обаче дали имате сили да се справите с онези копелдаци. Превземането на станцията няма да е игра. Не ме интересува колко симулации сте направили. Този път ще е наистина. Ако ще ви помагам, трябва да знам със сигурност, че можете да се справите.
Настъпи продължителна тишина.
— Милър? — наруши я Наоми. — Знаеш кой е Фред, нали?
— Тукашният говорител на СВП — отвърна Милър. — Което не ме впечатлява кой знае колко.
— Той е Фред Джонсън — натърти Холдън.
Фред повдигна лекичко вежди. Милър се навъси и скръсти ръце.
— Полковник Фред Лусиъс Джонсън — поясни Наоми.
Милър се ококори.
— Касапина от станция Андерсън?
— Същият — потвърди Фред. — Разговарях с централния съвет на СВП. Разполагам с десантен кораб и части, достатъчни за завземането на станцията. За въздушна поддръжка сме осигурили марсиански торпедоносец, последен модел на техниката.
— „Роси“? — досети се Милър.
— „Росинант“ — потвърди Фред. — А макар да не вярваш, истината е, че знам какво правя.
Милър сведе поглед надолу, после го стрелна към Холдън.
— Онзи Фред Джонсън? — попита той.
— Мислех, че си наясно.
— Брей. Чувствам се като кръгъл глупак.
— Ще ти мине — успокои го Фред. — Нещо друго ще искаш ли?
— Не — рече Милър. А после добави: — Всъщност, бих искал да участвам в десанта. Когато превземем станцията, искам да съм там.
— Сигурен ли си? — попита Фред. — Превземането на станцията не е игра. Защо смяташ, че би могъл да се справиш?
Милър сви рамене.
— Може би защото за целта са нужни координатите — рече той. — А само аз ги знам.
Фред се разсмя.
— Господин Милър. Щом държите да отидете на онази станция и може би да си изгубите главата там, няма да ви заставам на пътя.
— Благодаря — кимна Милър. После извади ръчния си терминал и препрати координатите на Фред. — Ето ги. Източникът ми е достоверен, но едва ли знае всичко от първа ръка. Ще трябва да ги потвърдим, преди да действаме.
— Аз не съм аматьор — успокои го полковник Фред Джонсън, докато разглеждаше файла. Милър се изправи, нагласи си шапката и излезе. Наоми и Холдън тръгнаха с него. Когато стигнаха широкия обществен коридор, Милър погледна надясно и улови погледа на Холдън.