Фред и хората му бяха напълно уверени, че от станцията няма да открият огън, докато не са абсолютно сигурни, че са подложени на атака. „Протоген“ бе положил доста усилия, за да скрие изследователската си лаборатория. Веднага щом изстрелят първата си ракета, с анонимното им присъствие в тази част на космоса щеше да бъде приключено. В този настръхнал от войната район мониторите незабавно щяха да забележат термоядрените следи и да се запитат какво става. Откриването на огън щеше да е последната възможност за Тот.
На теория.
Но докато си поемаше бавно въздух в миниатюрната атмосфера, затворена в неговия шлем, Холдън си каза, че ако грешат, никога няма да го разберат. „Роси“ летеше съвсем слепешката. Радиовръзката бе прекъсната. Алекс бе навил една механична аларма и бе запаметил последователността на действията. Не можеха да се мерят по високотехнологични системи с Тот, затова се опитваха да я доближат на максимално нискотехнологично ниво. Но ако предположенията им се окажеха погрешни и станцията започнеше да стреля по тях, „Роси“ щеше да бъде превърнат в нагорещен облак без никакво предупреждение. Холдън веднъж бе разговарял с един будист, който твърдеше, че смъртта не е нищо повече от друга форма на съществуване и хората се страхуват единствено от непознатото, което лежи отвъд този преход. Всъщност смъртта без предупреждение беше за предпочитане, тъй като не оставаше място за страха.
Ето ти един силен аргумент.
За да се занимава с нещо, припомни си отново плана. Когато стигнат достатъчно близо, за да могат да стрелят по станцията, Алекс ще запали двигателя и ще премине в спирачен режим при близо десет g. Същевременно „Ги Молинари“ ще започна да излъчва радиосмущения и лазерни сигнали към станцията, за да обърка поне за кратко целеуказващите ѝ системи, докато „Роси“ определи курс за атака. После „Роси“ ще се заеме със защитата на станцията и ще обезвреди всичко, което би могло да засегне сериозно „Молинари“, а през това време десантният кораб ще пробие отвор в станцията и ще стовари щурмовата група.
Имаше доста рисковани моменти в този план.
Ако станцията реши да открие огън по-рано от очакваното, „Роси“ ще загине преди още да е започнал битката. Ако целеуказващата система на Тот преодолее смущенията от „Молинари“, ще открие огън по „Роси“, преди да е заел позиция. А и дори всичко дотук да мине според предположенията, все още оставаше въпросът с щурмовата група, която трябваше да си проправя път с бой по коридорите, докато се добере до мозъчния център на станцията. Дори най-добрите космопехотинци от вътрешните планети се страхуваха от подобни щурмови операции, и съвсем основателно. Придвижването из непознати коридори без никакво прикритие, докато противникът определя къде и кога да ти устрои засада, бе един от най-ефикасните способи да изгубиш хората си. При тренировъчни симулации в земния флот Холдън никога не бе виждал пехотинците да се справят с по-малко от шейсет процента загуби. А това бяха космопехотинци от вътрешните планети, с години тренировки зад гърба си и оборудване последна дума на техниката. Тук имаха каубои от СВП със снаряжение, събрано оттук-оттам в последната минута.
Но дори това не бе истинската причина за безпокойството на Холдън.
Това, което наистина го тревожеше, бе голямото топло петно на няколко десетки метра над станция Тот. „Молинари“ го бе засякъл и им бе пратил предупреждение малко преди да преустанови контакта с тях. С опита си от предишните срещи със стелт-кораби никой на борда на „Роси“ вече не се съмняваше какво се спотайва там.
Битката за станцията щеше да е свирепа дори от къса дистанция, когато повечето от предимствата ѝ щяха да бъдат неутрализирани. Но Холдън не очакваше скритият кораб да открие по тях ракетен огън. Алекс го бе убедил, че при стрелба от подобно разстояние съществува доста голям риск да бъде увредена станцията и че повишената маневреност на „Роси“ ще е достатъчна, за да надиграе тежковъоръжения кораб. Стелт-фрегатите бяха стратегическо оръжие — обясни той, — а не тактическо. Холдън не посмя да попита: „Тогава защо са докарали една тук?“