Повдигна ръка към лицевото стъкло, не различи нищо на екранчето и тихо изруга. Скафандърът му работеше в минимален режим и всички прибори бяха изключени. Единствената действаща система бе за циркулацията на въздуха и тя бе съвсем механична. Ако нещо я запуши, нямаше да има предупредителни светлинки, просто щеше да се задуши и умре.
Той огледа тъмната каюта и изстена на глас:
— Хайде де, колко още?
Сякаш в отговор светлините в каютата трепнаха. В шлема му се чу радиошум, после гласът на Алекс произнесе:
— Интеркомът включен.
Холдън се зае да включва и останалите системи на скафандъра.
— Реактор — рече той.
— Две минути — отвърна Еймъс от машинното.
— Главен компютър.
— Трийсет секунди до рестартиране — докладва Наоми и му махна откъм командния център. Вече беше достатъчно светло, за да я вижда.
— Оръжия?
Алекс се разсмя в слушалките.
— Оръжейни системи включени — отвърна той. — Веднага щом Наоми ме свърже с целепрехващащия компютър, ще сме готови да хвърляме камъни.
Шумът от отрепетираните действия на екипажа му подейства успокояващо. Дори само видът на Наоми в далечния край на помещението бе достатъчен, за да се ободри.
— Би трябвало компютърът вече да е включен — съобщи Наоми.
— Прието — отзова се Алекс. — Визуални прибори включени. Радар — включен. Ладар — включен. По дяволите, Наоми, виждаш ли това?
— Виждам — изпъшка Наоми. — Капитане, прехванахме двигателните сигнатури на стелт-кораба. Те също затоплят машините.
— Очаквах го — каза Холдън. — Всички да се придържат към задачите си.
— Една минута — предупреди Алекс.
Холдън включи своя пулт и извади тактическия дисплей. На визоскопа станция Тот следваше лениво орбитата си, а тъмното петно над нея се бе затоплило достатъчно, за да придобие очертания на корпус.
— Алекс, това там не ми прилича на последната фрегата — отбеляза Холдън. — „Роси“ разпозна ли го?
— Още не, капитане, но работи по въпроса.
— Трийсет секунди — провикна се Еймъс.
— Засичам ладарно сканиране от станцията — докладва Наоми. — И повишени радиосмущения.
Холдън погледна екрана си, докато Наоми се опитваше да определи дължината на вълната, която станцията използваше, за да ги прехване, и същевременно започна да я облива с техни лазерни сигнали, за да обърка ехото.
— Петнайсет секунди — долетя гласът на Еймъс.
— Добре, деца, затягайте коланите — нареди Алекс. — Включвам форсаж.
Още преди Алекс да произнесе тези думи, Холдън почувства десетина игли, които се забиха в тялото му през седалката и го натъпкаха с лекарства, за да може да преживее предстоящото рязко забавяне на скоростта. Кожата му се затопли и изопна, топките му запълзяха нагоре към корема. Алекс сякаш говореше на забавен каданс:
— Пет… четири… три… две…
Така и не каза едно. Вместо това върху гърдите на Холдън се стовариха хиляда килограма, докато двигателите на „Роси“ преминаваха в спирачен режим при десет g. Холдън имаше усещането, че белите му дробове стържат вътре в гръдния кош в последни отчаяни усилия да не се сплескат. Но креслото го обгърна с меката прегръдка на изпълнената с гел тапицерия, медикаментите поддържаха равномерния ритъм на сърцето и мозъчната функция. Холдън не изгуби контакт със света. Дори жестоката маневра да убиеше тялото му, щеше да е в съзнание поне докато приключи.
В шлема му ехтеше мъчително дишане и хъркане — не само неговото. Еймъс дори успя да изругае, преди ченето му да се отпусне. Холдън не чуваше шумовете от усилията, които полагаше „Роси“, за да изпълни заповедта, но усещаше промяната в курса и вибрациите през креслото. Яка машина. По-здрава от всички тях. Щяха отдавна да са мъртви, преди корабът да достигне тягата, която да го разруши.
Облекчението настъпи толкова внезапно, че Холдън едва не повърна. Лекарствата в кръвта му се погрижиха и за това. Той си пое дълбоко въздух и сухожилията в гръдния му кош изпукаха болезнено.
— Проверка — промърмори. Челюстта го болеше.
— Радиопредавателят прехванат — докладва незабавно Алекс. Предавателят на станция Тот бе първи в списъка с целите им.
— Всички системи работят — извика отдолу Еймъс.
— Сър — предупредително промълви Наоми.
— Виждам го, мамка му — рече Алекс.
Холдън раздели монитора си, за да може да следи и това, което наблюдава Наоми. На нейния екран „Роси“ вече бе установил защо не може да идентифицира стелт-кораба.