Имаше два кораба, а не една голяма и непохватна фрегата ракетоносец, около която да танцуват, докато я разпарят на части от близка дистанция. Щеше да е толкова лесно. Ала това бяха два далеч по-малки кораба, почти прилепени един до друг, за да заблудят вражеските сензори. И сега те едновременно стартираха двигателите си и се разделяха.
„Е, добре — въздъхна Холдън. — Нов план.“
— Алекс, привлечи им вниманието — нареди. — Не бива да им позволяваме да се насочват към „Молинари“.
— Разбрано — отвърна Алекс. — Пускам първото.
Холдън почувства разтърсването на корпуса, когато Алекс изстреля торпедо по единия от двата кораба. Малките кораби рязко меняха скоростта и вектора, а торпедото бе изстреляно прибързано и от неподходящ ъгъл. Нямаше да попадне в целта, но поне „Роси“ вече не беше единствената заплаха върху противниковите монитори. И това бе добре.
Двата малки кораба се стрелнаха в противоположни посоки, като изхвърляха зад себе си облаци от светлоотразителни ленти и лазерни отблясъци. Торпедото се поколеба за миг по своята траектория, после се отклони в случайно избрана посока.
— Наоми, Алекс, имате ли представа с какво се сблъскахме тук? — попита Холдън.
— Сър, „Роси“ все още не ги разпознава — докладва Наоми.
— Нова конструкция на корпуса — обади се веднага след нея Алекс. — Но летят като бързи прехващачи. Предполагам, че имат по едно-две торпеда в апарат под търбуха и зенитно ЕМ оръдие на кила.
По-бързи и по-маневрени от „Роси“, но ще могат да стрелят само в една посока.
— Алекс, ела при мен да… — гласът на Холдън замря, когато „Росинант“ се разтресе и подскочи настрани, хвърляйки ги с бясна сила върху изопнатите предпазни колани.
— Удариха ни! — извикаха едновременно Еймъс и Алекс.
— Станцията стреля по нас с тежкокалибрено гаусово оръдие — допълни Наоми.
— Щети? — попита Холдън.
— Проектилите минаха през нас като през масло, капитане — докладва Еймъс. — Камбузът и ремонтното са поразени. Индикаторите на пулта светят в жълто, но няма пострадали от екипажа.
„Няма пострадали“ звучеше добре, но Холдън не почувства облекчение.
— Алекс — рече той. — Забрави дребосъците и се съсредоточи върху предавателя.
— Разбрано — откликна Алекс и „Роси“ изви рязко встрани, след като пилотът смени курса, за да подготви торпедната атака срещу станцията.
— Наоми, веднага щом първият от тези изтребители излезе на атакуваща позиция, заслепи го с лазера и започни да изхвърляш примамки.
— Да, сър — отвърна тя. Може би лазерът щеше да успее да заблуди мерниците му за няколко секунди.
— Станцията открива огън с късообхватните оръдия — съобщи Алекс. — Сега ще ни раздруса здравата.
Холдън се прехвърли от екрана на Наоми на пилотския. Мониторът се изпълни с хиляди бързо движещи се светлинни топчици, а зад тях се въртеше станция Тот. Радарният компютър на „Роси“ очертаваше насрещния оръдеен огън върху лицевия дисплей на Алекс с ярка светлина. Тя се движеше с невероятна скорост, но благодарение на вградената система пилотът светкавично можеше да се ориентира откъде идва и накъде отива. Алекс реагира на заплахата рефлекторно, като изнесе кораба встрани от вектора на залпа, това бяха почти хаотични маневри, принуждаващи автоматичните мерници на оръдията да се пренастройват непрестанно.
От гледна точка на Холдън всичко това приличаше на игра. От станцията извираха невероятно бързи светещи топки, все едно дълга и тънка перлена огърлица. Корабът се местеше постоянно, търсеше пролуки между низовете и отскачаше веднага щом насрещният огън го намираше. Но Холдън знаеше, че всяка една от тези сияещи топчици представлява проектил с волфрамов кожух и сърцевина от обеднен уран, движеща се със скорост от няколко хиляди метра в секунда. Ако Алекс изгуби играта, щяха да го разберат, когато „Росинант“ бъде натрошен на части.
Холдън едва не изскочи от кожата си, когато Еймъс се обади:
— По дяволите, капитане, имаме изтичане. Три от десните маневрени двигатели губят водно налягане. Ще трябва да запуша пробойната.
— Разбрано, Еймъс. Действай бързо — нареди Холдън.
Механикът само изсумтя в отговор.
На своя монитор Холдън гледаше как станция Тот се увеличава бързо във визоскопа. Някъде зад тях двата изтребителя вероятно вече обръщаха. При тази мисъл Холдън усети неприятен сърбеж в тила, но се постара да не се разсейва. „Роси“ не разполагаше с толкова много торпеда, че Алекс да стреля непрестанно по станцията с надеждата поне някое от тях да премине заградителния огън. Алекс трябваше да ги приближи дотолкова, че оръдията да не успяват да прострелят торпедата.