Върху предния дисплей се появи синя светлина, обрамчваща централната част на станцията. Осветеният район се увеличи на един малък подекран. Холдън различаваше ясно сателитните чинии и антените на предавателите и целеуказателите.
— Пускам торпедо — обяви Алекс и „Роси“ се разтресе от изстрелването на второто торпедо.
Холдън подскочи рязко в креслото, но ремъците го върнаха назад. Алекс бе подкарал „Роси“ в серия от неистови маневри, после внезапно снижи скоростта, за да избегне последния залп на оръдията за близък бой. Холдън втренчи поглед в екранчето тъкмо в мига, когато червената точка на тяхното торпедо навлезе в тъмния кръг на станцията и удари предавателите. За секунда на екрана блесна ярка светлина, после угасна. Почти в същия миг заградителният огън секна.
— Боже всемо… — изпъшка Холдън, но бе прекъснат от вика на Наоми:
— Първи изтребител стреля! Две бързи цели в посока към нас!
Холдън превключи обратно на нейния екран и видя, че радарният компютър проследява двата изтребителя и два по-малки, но далеч по-бързи обекта, движещи се на пресечен курс с „Роси“.
— Алекс! — извика той.
— Виждам ги, шефе. Преминаваме в отбранителен режим.
Холдън отново потъна в креслото, когато Алекс даде форсаж. Стабилният тътнеж на двигателите за миг се наруши и Холдън осъзна, че усеща с рецепторите си картечния огън на техните отбранителни оръдия, опитващи се да прострелят преследващите ги ракети.
— Мааамка му! — изруга тихо Еймъс.
— Какво става? — попита Холдън и превключи на камерата в скафандъра на Еймъс. Механикът се намираше в някакво мъждиво осветено тясно пространство, изпълнено с тръби и кабели. Вероятно беше между вътрешния и външния корпус. Пред него един сноп от тръби изглеждаше като строшена кост. Наблизо трепкаше пламъкът на изпусната горелка. Корабът се тресеше ужасно и механикът се удряше в стените.
— Пропуснаха ни! — обяви по интеркома Алекс.
— Кажи на Алекс да престане да ни подмята — изпъшка Еймъс. — Не мога да си удържам инструментите.
— Еймъс, връщай се в креслото! — обади се Наоми.
— Съжалявам, шефе. — Еймъс изпъшка отново, пресегна се и дръпна една от прекъснатите тръби. — Ако не я поправя, ще започнем да губим налягане и Алекс няма да може да завива надясно. Обзалагам се, че това ще ни създаде сериозни проблеми.
— Продължавай работата, Еймъс — реши Холдън въпреки протестите на Наоми. — Но се хвани някъде. Ще има още сътресения.
— Разбрано — отвърна механикът.
Холдън се върна към картината от дисплея на Алекс.
— Капитане — повика го Наоми. В гласа ѝ се долавяше страх. — Еймъс се готви да…
— Просто си върши работата. А ти върши твоята. Алекс, трябва да се справим с онези двамата, преди „Молинари“ да се приближи. Прати ми пресечни координати за един от тях и да приключваме с него.
— Тъй вярно, капитане. Аз ще поема втория негодник. Но ще ми трябва помощ за първия.
— Първият е грижа на Наоми — отвърна Холдън. — Постарай се да не го допускаш точно зад нас, докато се разправяме с приятелчето му.
— Разбрано — рапортува Наоми с напрегнат глас.
Холдън пак се върна към камерата на Еймъс, но засега механикът, изглежда, се справяше отлично. Беше прерязал повредената тръба с горелката и наблизо се виждаше резервна.
— Еймъс, пристегни резервната тръба да не те удари — предупреди го Холдън.
— При цялото ми уважение, капитане, точно сега правилата за безопасна работа могат да ме цунат отзад. Смятам да приключа колкото се може по-скоро и да се махна оттук.
Холдън се поколеба. Ако Алекс реши да промени внезапно курса, тръбата щеше да се превърне в снаряд и би могла да убие Еймъс и да пробие корпуса на „Роси“. „Еймъс знае какво прави“ — реши той накрая.
Насочи поглед към екрана на Наоми, която обливаше малкия изтребител с всички смущения, на които бяха способни предавателите им, опитвайки се да го заслепи със светлинни и радиосигнали. После се прехвърли на своя тактически дисплей. „Роси“ и двата изтребителя летяха в насрещен курс с убийствена скорост. Веднага щом премина дистанцията, отвъд която торпедният огън не може да се избегне, вторият изтребител пусна и двете си ракети. Алекс маркира двете бързи цели за заградителен огън и продължи на пресечен курс, но се въздържаше да пуска ракетите.
— Алекс, защо не стреляш? — попита Холдън.
— Ще гръмна неговите торпеда, после ще се приближа и ще го накълцам от упор с оръдията — отвърна пилотът.