Радиото изпука и се включи на външна връзка. Гласът на Макдоуъл изпълни шлема му:
— Джим? Май че имаме проблем тук.
4.
Милър
Милър бе преполовил вечерята, когато го потърсиха. Той погледна адреса на изпращача. „Синята жаба“. Пристанищен бар, предназначен предимно за посетители отвън, чиито собственици твърдяха, че е почти точно копие на прочутия земен бар в Бомбай, само че предлага лицензирани проститутки и легални наркотици. Милър си бодна още веднъж от гъбените кълнове, поръсени с парников ориз, докато обмисляше дали да отговори на повикването.
„Би трябвало да се досетя, че ще стане така“ — помисли си той.
— Какво има? — попита рязко.
Екранът се включи. Хасини, помощник-управителят на бара, беше тъмнокож мъж с очи в цвета на лед. Застиналата на лицето му усмивка бе резултат от нервно увреждане. Милър веднъж му бе направил услуга, когато Хасини бе допуснал грешката да се смили и да приеме една нелицензирана проститутка. Оттогава детективът и барманът от космопорта си разменяха любезности. Неофициалната сива икономика на цивилизацията.
— Партньорът ти пак е тук — съобщи Хасини, надвиквайки ритмичния бас и глъчката в бара. — Мисля, че има лоша нощ. Да продължавам ли… да го обслужвам?
— Да — отвърна Милър. — Постарай се да го ощастливиш. И ми дай двайсет минути.
— Той не иска да е щастлив. По-скоро си търси причина да бъде нещастен.
— Попречи му да я намери. След малко ще съм там.
Хасини кимна, отправи още една парализирана усмивка и прекъсна връзката. Милър погледна полуизядената вечеря, въздъхна и пъхна остатъците в рециклатора. Облече чиста риза, после се поколеба. В „Синята жаба“ винаги бе по-топло, отколкото му харесваше, а не обичаше да носи сако. Затова пристегна малък пластичен пистолет в кобур на глезена. Искаше време за вадене, но ако се стигне дотам, значи е оцапал достатъчно нещата.
Нощната Церера не се различаваше по нищо от дневната. На времето, при отварянето на станцията, имаше идея да се приглушават светлините, за да се имитира традиционният двайсет и четири часов земен цикъл. Представлението продължи само четири месеца, след което съветът го отмени.
Ако беше на служба, Милър щеше да вземе електромобила и да се спусне през широките тунели към космопорта. Изкуши се да го направи и сега, но го спря дълбоко залегналото в съзнанието му суеверие. Ако вземе колата, значи отива там като полицейски служител, а метрото не бе по-лош избор. Милър се отправи към най-близката станция, провери кога е следващата композиция и седна на каменната пейка. След около минута дойдоха мъж на неговата възраст и малко момиче и се настаниха на пейката отсреща. Момиченцето говореше бързо и неразбрано като пробита изолация, баща ѝ отвръщаше със сумтене и кимане в по-важните моменти.
Милър и другият мъж си кимнаха. Момичето задърпа баща си за ръкава, настоявайки да ѝ обърне внимание. Милър я погледна — черни очи, светла коса, гладка кожа. Вече беше прекалено висока, за да бъде сбъркана със земно момиче, костите ѝ се бяха издължили и изтънели. Кожата имаше розовия оттенък на поясните бебета, дължащ се на лекарствения коктейл, целящ да подсигури здравината на мускулите и костите. Бащата забеляза, че Милър я разглежда. Милър се засмя и кимна към детето:
— На колко е?
— На две и половина.
— Хубава възраст.
Бащата повдигна рамене, но не се усмихна.
— И вие ли имате деца? — попита той.
— Не — отвърна Милър. — Но имам развод на същата възраст.
Двамата се разсмяха, сякаш разводът бе нещо смешно. Кандис скръсти ръце и извърна поглед. Откъм тунела полъхна топъл вятър с мирис на озон, възвестяващ пристигането на метрото. Милър пропусна бащата и момичето отпред, той самият се качи в друг вагон.
Вагоните бяха овални, за да пасват точно на профила на тунела. Нямаха прозорци. И без това единствената гледка можеше да е скалната стена. Вместо тях бяха монтирани големи екрани за реклами на казина, където можеш да спечелиш цяло състояние и да заживееш друг живот, или за текущи новини. Милър плъзна поглед по ярките цветове на образите, без да обръща внимание на съдържанието. Мислено обсъждаше проблема, опитваше се да го погледне от различни страни, без дори да търси решение.
Най-обикновено умствено упражнение. Преглеждаш фактите, без да ги подлагаш на преценка: Хейвлок е землянин. Хейвлок отново е заседнал в бара на космопорта и търси да се сбие с някого. Хейвлок е негов партньор. Сурови, лишени от емоционалност факти. Не се опитваше да ги подреди, да потърси естествения им завършек. Това ще дойде по-късно. Сега по-важното бе да забрави умората от деня и да се подготви за конкретния проблем. Когато композицията наближи неговата станция, той вече бе достатъчно съсредоточен.