Нищо страшно, след като все още имаха скафандри. „Роси“ вече се бе сдобил с повече пробойни, отколкото беше капацитетът на въздушната система, а запасът им от кислород бе изхвърчал в космоса при експлозията, разрушила шлюза.
Алекс се спусна от пилотската кабина, лицето му бе скрито, зад стъклото на шлема, ала шкембето му стърчеше дори под атмосферния скафандър. Наоми приключи скачването със станцията, изключи всички системи на кораба и се присъедини към тях, после тримата се отправиха заедно към кърмата. Еймъс ги очакваше там, прикачил към скафандъра си реактивна раница, която тъкмо зареждаше със сгъстен азот от един резервоар. Механикът бе уверил Холдън, че маневриращата раница има достатъчно мощност, за да преодолее въртенето на станцията и да ги откара до един от шлюзовете.
Никой не говореше. Холдън бе очаквал шеги. Но повреденият „Роси“ призоваваше към мълчание. Може би към страхопочитание.
Холдън се облегна на стената на товарния отсек и затвори очи. Единствените звуци, които чуваше, бяха ритмичното свистене на въздушната система и лекият пукот от интеркома. Не можеше да подуши нищо през строшения си и запушен със съсиреци нос, а устата му бе пълна с вкус на кръв. Но въпреки това се усмихваше.
И това ако не е победа. Опълчиха се на самия „Протоген“, справиха се с всичко, което злите копелдаци хвърлиха насреща им, и им натриха носовете. В този момент войници от СВП щурмуваха станцията и стреляха по хората, заради които бе унищожен Ерос.
Холдън реши, че няма нищо лошо, задето не изпитва съжаление за тях. Обърканата етика на ситуацията надхвърляше способностите му да я оцени във всички аспекти, затова реши да се отдаде единствено на тихата радост от победата.
Интеркомът изписука и Еймъс обяви:
— Готови за тръгване.
Холдън кимна, сетне си спомни, че все още е в атмосферен скафандър, и добави:
— Разбрано. Всички да се завържат.
Той, Алекс и Наоми извадиха въжета от скафандрите си и ги прикачиха за широкия пояс на Еймъс. След това механикът задейства шлюза и излетя през отворения люк, като изпускаше насочени струйки газ. Почти веднага въртеливото движение на станцията ги дръпна встрани от кораба, но Еймъс бързо овладя полета и се насочи отново към аварийния люк на станция Тот.
Докато прелитаха покрай „Роси“, теглени от Еймъс, Холдън огледа корпуса отвън и се опита да систематизира необходимите ремонтни дейности. Имаше десетина пробойни в страничната част и кърмата, които пронизваха цялата дължина на кораба. Газовите проектили, изстреляни от изтребителите, вероятно дори не бяха забавили скоростта си, докато са преминавали през „Роси“. Екипажът бе извадил късмет, че нито един от тях не бе пробил реактора.
Във фалшивата надстройка зееше голяма вдлъбнатина, която караше кораба да изглежда като газов влекач. Холдън знаеше, че под нея има втора, не по-малка вдлъбнатина във външната обшивка. Повредата не бе достигнала вътрешния корпус, инак корабът щеше да се разцепи на две.
Като се прибави разбитият въздушен шлюз, изгубените кислородни запаси и блокираната рециклираща система, това бяха щети за милиони долари и седмици ремонт на сух док, ако изобщо намерят подходящ док някъде.
Може би „Молинари“ щеше да ги изтегли на буксир.
Еймъс премигна три пъти със светлините на реактивната раница и аварийният шлюз на станцията се отвори. Той ги изтегли вътре, където ги очакваха четирима поясни с бойни скафандри.
Веднага щом шлюзът приключи с възстановяването на атмосферата, Холдън повдигна шлема и опипа носа си. Беше два пъти по-голям от нормалното и пулсираше в синхрон със сърцето.
Наоми нежно обгърна лицето му с длани. Завъртя главата му да огледа счупения нос, после го пусна.
— Ще остане крив, ако не се подложиш на козметична операция — съобщи му тя. — Но и без това беше твърде хубав. Това ще придаде на лицето ти характер.
Холдън неволно се ухили, но преди да отговори, ги прекъснаха войниците от СВП.
— Гледахме битката, хермано. Вие, момчета, здравата ги сритахте в задниците.
— Благодаря — отвърна Алекс. — Как върви вътре?
Войникът с най-много звезди на табелката кимна:
— По-слаба защита, отколкото очаквахме, но въпреки това се сражаваха за всеки ъгъл. Понамалихме броя им.