— Трябва да го попитам нещо — каза той.
Фред кимна.
— Заслужил си го.
— Защо? — натърти Холдън. — Искам да знам защо?
Усмивката на Дрезден бе почти съжалителна, той пъхна ръце в джобовете си с небрежния жест на човек, който бъбри с приятели в бара.
— Защо е твърде голям въпрос — заговори Дрезден. — Защо Господ Бог е устроил така света? Я опитай да го конкретизираш малко.
— Защо Ерос?
— Ами, Джим…
— Наричай ме капитан Холдън. Аз открих изоставения ви кораб и гледах записа от Феба. Зная какво е протомолекула.
— Наистина? — възхити се Дрезден и усмивката му стана още по-радушна. — Трябва да ти благодаря, че предаде вирусната мостра на хората ни на Ерос. Изгубването на „Анубис“ щеше да забави програмата ни с месеци. Да открием заразеното тяло на онази станция беше като Божи дар.
„Знаех си. Мамка му, знаех си!“ — помисли си Холдън. А на глас повтори:
— Защо?
— Знаете какво представлява мострата — каза Дрезден, видимо объркан за пръв път, откакто Холдън бе влязъл в центъра. — Няма какво повече да ви кажа. Това е най-важното събитие в цялата досегашна човешка история. Едновременно доказателство, че не сме сами във вселената, и билет за освобождаване от оковите, които ни придържат към тези малки сфери от камък и въздух.
— Не ми отговори — тросна са Холдън, ядосан, че заради счупения нос гласът му звучеше по-скоро комично. — Искам да знам защо трябваше да убиете милион и половина невинни?
Фред се покашля, но не се намеси. Дрезден местеше поглед между двамата.
— Нали отговорих, капитане. Милион и половина са нищожна цена. Това, над което работим тук, е далеч по-голямо от нея. — Дрезден се върна при креслото и седна, като подръпна панталоните си над коленете, за да не ги разтегли. — Чували ли сте за Чингис хан?
— Какво? — подскочиха едновременно Холдън и Фред. Милър бе втренчил безизразен поглед в Дрезден и потропваше с пистолета по бронирания си набедреник.
— Чингис хан. Някои историци твърдят, че е избил или преселил една четвърт от населението на Земята по време на неговото нашествие — продължи Дрезден. — Направил го, за да основе империя, която започнала да се разпада веднага след смъртта му. Приведено към днешни мащаби, това означава да бъдат избити почти десет милиарда души. Поколение и половина. В сравнение с това Ерос дори не е статистическа грешка.
— Ти наистина не даваш пукната пара за тях — каза тихо Фред.
— А за разлика от хана, ние тук не го правим, за да вдигнем една мимолетна империя. Зная какво си мислите. Че се опитваме да се възвеличим. Че жадуваме за власт.
— А не я ли искате? — попита Холдън.
— Разбира се, че я искаме — гласът на Дрезден беше режещ. — Но вие мислите на дребно. Изграждането на най-великата човешка империя е като построяването на най-големия мравуняк. Незначително. Там сред звездите има цивилизация, която е създала протомолекулата и след това — преди около два милиарда години — ни я е изпратила. Още тогава те вече са били богове. А какви ли са сега? След два милиарда години прогрес?
Холдън слушаше изказванията на Дрезден с нарастваща тревога. Имаше чувството, че слуша нещо, което е било изричано и преди. Може би много пъти. Нещо, което е носело желаните дивиденти. Убеждавало е хора с могъщество и власт. Тъкмо заради него „Протоген“ разполагаше със стелт-кораби от земните корабостроителници и почти безгранична поддръжка зад кулисите.
— Господа, имаме страшно много да наваксваме — говореше Дрезден. — Но за щастие, в тази работа ще ни помага важен инструмент на нашия противник.
— Да наваксваме? — обади се един от войниците. Дрезден му кимна и се усмихна.
— Протомолекулата може да променя организма на приемника на молекулярно ниво: тя предизвиква генетични изменения. Не само в ДНК, но във всеки стабилен репликатор. И все пак тя е само машина. Не може да мисли. Следва инструкциите. Ако се научим как да променяме програмата, тогава ние ще се превърнем в архитекти на тази промяна.
Холдън вдигна ръка, за да го прекъсне.
— Но ако целта ѝ е била да унищожи човечеството на Земята и да го замени с нещо, което са искали създателите на протомолекулата, защо трябваше да я разпространявате сред хората?
— Чудесен въпрос! — Дрезден вдигна пръст като преподавател, който се готви да изнесе лекция. — Протомолекулата не пристига с наръчник за употреба. Всъщност никога досега не сме я виждали да изпълнява програмата си. Молекулата се нуждае от значителна маса, преди да се развие достатъчно и да набере сили, за да изпълни дадените ѝ разпореждания. Каквито и да са те.