Дрезден посочи екраните с информация около тях.
— Готвим се да я наблюдаваме как работи. Да видим какво смята да направи. Как ще го постигне. И — надяваме се — да научим как да променяме тази програма в хода на нейното изпълнение.
— Можехте да го направите в лаборатория — възрази Холдън.
— Не ме интересува как се възпроизвежда вирусът — отвърна Дрезден.
— Ти си напълно побъркан — обади се Еймъс и пристъпи към Дрезден. Холдън протегна ръка и задържа за рамото едрия механик.
— И така — рече Холдън. — След като научите какво ще прави тази ваша протомолекула — после какво?
— После всичко. Поясни, които могат да работят в открития космос без скафандри. Хора, които спят стотици години, докато заселническите кораби ги отнасят към звездите. Вече няма да сме обвързани към милионите години еволюция в една атмосфера при гравитация от едно g, роби на кислорода и водата. Ние ще решаваме какви искаме да бъдем и сами ще се програмираме за това. Ето какво ни дава протомолекулата.
Дрезден се беше изправил сякаш произнасяше реч и лицето му сияеше с фанатизма на проповедник.
— Това, което правим тук, е едничката и най-голямата надежда на човечеството за оцеляване. Защото, когато излезем сред звездите, ние ще се сблъскаме с богове.
— Ами ако не излезем? — попита Фред. Имаше замислен вид.
— Веднъж вече те изстреляха по нас своето апокалиптично оръжие — изтъкна Дрезден.
В помещението се възцари тишина. Холдън усети, че го изпълва неувереност. Мразеше аргументите на Дрезден, но не знаеше как да ги обори. Дълбоко в душата си осъзнаваше, че те са изначално погрешни, но не можеше да намери подходящите думи.
Гласът на Наоми го стресна.
— Това убеди ли ги? — попита тя.
— Моля? — завъртя глава към нея Дрезден.
— Учените. Техниците. Всички, от които се нуждаехте, за да успеете. Трябвало е да го направят. Да гледат записите с умиращите хора на Ерос. Да подготвят онези смъртоносни радиоактивни капани. Така че ако не сте събрали всички серийни убийци в Слънчевата система, за да ги пратите на опреснителни курсове, преди да дойдат тук, как се справихте с това?
— Коригирахме нашия научен екип така, че да премахнем моралните им задръжки.
Половин дузина парчета се подредиха по местата си в ума на Холдън.
— Социопат — произнесе той. — Превърнали сте ги в социопати.
— Високофункционални социопати — потвърди Дрезден с кимване. Изглеждаше доволен от постижението си. — И невероятно любознателни. Достатъчно бе да ги захранваме с интересни проблеми и да им осигуряваме необходимите условия, и те оставаха напълно доволни.
— Плюс многочислена охрана с оръжия за укротяване на улични размирици срещу онези, които се разбунтуват — досети се Фред.
— Да, имаше отделни случаи — призна Дрезден. Той се озърна и на лицето му се изписа лека тревога. — Зная. Смятате го за чудовищно, но аз спасявам човешката раса. Аз давам на човечеството звездите. Не сте съгласни? Чудесно. Но нека ви задам един въпрос. Можете ли да спасите Ерос? В момента.
— Не — отвърна Фред. — Но бихме могли…
— Да унищожите безценна информация — довърши Дрезден. — И да направите така, че всеки мъж, жена или дете, загинали на Ерос, да са умрели напразно.
В стаята отново се възцари тишина. Фред се мръщеше, скръстил ръце. Холдън можеше да си представи какви мисли му минават. Всичко, казано от Дрезден, бе отвратително и зловещо, ала същевременно пропито с много истина.
— Значи — заключи Дрезден — или трябва да уговорим цената, или, ако искате, да минете на наша страна. Бих могъл да…
— Добре. Стига — проговори Милър за първи път, откакто Дрезден бе взел думата. Холдън погледна към детектива. Лицето му бе като издялано от камък. Вече не потропваше с пистолет по набедреника.
Ах, мамка му…
42.
Милър
Дрезден дори не разбра какво става. В очите му нямаше уплаха, докато Милър вдигаше оръжието. Видя само, че един от мъжете насочва някакъв предмет към него, който по случайност беше пистолет. Куче би разбрало, че трябва да се изплаши; но не и Дрезден.
— Милър! — извика Холдън, но беше твърде далече. — Недей!
Лесно е да се дръпне спусък. Тихо изщракване, подскачане на метала в скритата в ръкавица длан и после още веднъж и още веднъж. Главата на Дрезден се отметна назад и върху нея разцъфнаха червени кръгове. Милър пристъпи към него, пусна още два куршума от упор в гърдите на Дрезден, помисли малко и прибра пистолета в кобура.