Еймъс и Наоми седяха на масичката в ъгъла. От Алекс нямаше и следа. Нито от Холдън. Това улесняваше нещата. Поне мъничко ги улесняваше. Той се отправи към тях. Наоми го зърна първа и той прочете смущение на лицето ѝ, прикрито бързо, докато се приближаваше. Еймъс се обърна да види кого гледа, но на лицето му не се изписа нито недоволство, нито оживление. Милър се почеса по ръката, макар да не го сърбеше.
— Здравейте — рече той. — Да ви черпя по едно?
Мълчанието се проточи малко повече, отколкото би трябвало, после Наоми се усмихна пресилено.
— Ами да. Само по едно. Защото трябва да свършим една работа… за капитана.
— Ах, да — добави Еймъс, лъжеше дори по-несръчно от Наоми. — Една работа. Много е важно.
Милър седна, махна на келнера и когато мъжът кимна, се облегна с лакти на масата. Беше нещо като седящ вариант на стойка на борец, ръцете защитаваха меките части на шията и корема му. Хората заставаха така, когато очакваха да ги ударят.
Келнерът се приближи и всички поръчаха бира. Милър плати с парите на СВП и сръбна.
— Как е корабът? — попита накрая.
— Оправя се — отвърна Наоми. — Здравата беше пострадал.
— Но ще лети — добави Еймъс. — Той е яко копеле.
— Това е добре. И кога… — Милър се запъна на изречението и започна отначало. — Кога заминавате?
— Когато каже капитанът — сви рамене Еймъс. — Корабът е херметизиран, така че можем да потеглим още утре, ако той нареди.
— И ако Фред ни пусне… — Изражението на Наоми подсказа, че съжалява, задето е проговорила.
— Това ли е проблемът? — попита Милър. — СВП притиска Холдън?
— Поне така ми се струва — отвърна Наоми. — Нищо работа. Виж, Милър, благодаря за почерпката. Но наистина трябва да вървим.
Милър пое бавно въздух и въздъхна.
— Ами да — рече. — Разбира се.
— Ти тръгвай — обърна се Еймъс към Наоми. — Аз ще те застигна.
Наоми го погледна сконфузено, но Еймъс я окуражи с усмивка. Би могла да означава всичко.
— Добре — склони Наоми. — Но не се бави. Онази работа.
— За капитана — кимна Еймъс. — Не се тревожи.
Наоми стана и се отдалечи. Усилието да не поглежда през рамо бе съвсем осезаемо. Милър извърна очи към Еймъс. Светлината отдолу придаваше на механика леко демоничен вид.
— Наоми е добър човек — подхвърли Еймъс. — Знаеш ли, много я харесвам. Тя ми е като сестричка, само че е по-умна. Но ако ми пусне, няма да ѝ откажа. Нали се сещаш?
— Аха — кимна Милър. — И аз я харесвам.
— Тя не е като нас — поклати глава Еймъс и топлината в гласа му изчезна.
— Тъкмо затова я харесвам — изтъкна Милър. Този път Еймъс кимна.
— Та ето каква е работата. За капитана в момента си затънал до ушите в лайна.
Мехурчетата в пяната на бирата блещукаха на бялата мъждива светлина. Милър завъртя бавно чашата, загледан в тях.
— Защото убих един тип, който си го заслужаваше? — попита. Огорчението в гласа му не беше изненадващо, но бе по-дълбоко, отколкото би искал. Еймъс не го долови или не му пукаше.
— Защото имаш навика да го правиш — отбеляза Еймъс. — И това не се понрави на капитана. Да трепеш хора, без преди това да го обмисляш, му се струва малко страшничко. Направи го доста пъти на Ерос, но… нали знаеш.
— Аха — кимна Милър.
— Станция Тот не беше Ерос. Нито такова ще е следващото място, където ще идем. Холдън не те иска с нас.
— А останалите?
— Ние също — заяви Еймъс. Гласът му не беше суров, нито добронамерен. Сякаш говореше за някаква повредена машинна част. За нещо друго. Думите удариха Милър в корема, точно където не го очакваше. Дори не успя да се предпази от тях.
— Ето какво ще ги кажа — продължи Еймъс. — Ние с теб доста си приличаме. Бил съм тук и там, видял съм това и онова и ще ти кажа — моралният ми компас е доста объркан. Сигурно е станало така още като съм бил малък. Та можех и аз да съм един от онези убийци на Тот. Но не и капитанът. Той не е от същата мая. По-праведен човек от него досега не съм виждал. И когато казва, че не те иска, ще трябва да го приемеш, защото вероятно е прав за теб.
— Ами добре — рече Милър.
— Тъй — въздъхна Еймъс. Той си допи бирата. Допи и тази на Наоми. После си тръгна и остави Милър сам и със свит стомах. Отвън „Науву“ сияеше под светлините на прожекторите. Милър чакаше.