До него, на мястото, където допреди малко седеше Еймъс, се настани Джули Мао.
„Май си останахме двамата“ — рече тя.
— Така изглежда — отвърна той.
43.
Холдън
Техничка със син комбинезон от Тихо приключваше със запушването на една от дупките в стената на камбуза. Холдън я наблюдаваше, засенчил с длан очи от блясъка на горелката. След като завари здраво стоманената пластина, жената вдигна маската, за да провери заварката. Имаше сини очи, дребно сърцевидно лице и червеникава коса. Казваше се Сам и беше бригадир на ремонтната група, пристигнала на „Росинант“. Еймъс я сваляше от две седмици без никакъв успех. Холдън се радваше, защото жената се оказа един от най-добрите техници, които бе срещал някога, и не би искал да се занимава с нещо друго на кораба.
— Идеално — рече той, докато Сам прокарваше ръка по металния шев.
— Добре е — отвърна тя, повдигайки рамене. — Ще го шлифоваме отгоре, ще го боядисаме хубавичко и никога няма да познаеш, че корабчето ти е преживяло малко бум-бум.
Имаше изненадващо дълбок глас, контрастиращ с външния ѝ вид и навика ѝ да използва умалителни изрази. Холдън предполагаше, че всичко това е подвеждало доста хора да я подценяват. Не смяташе да повтори тази грешка.
— Свършила си невероятна работа, Сам — похвали я той. Предполагаше, че Сам е съкращение от нещо друго, но така и не попита какво, нито тя му предложи обяснение. — Все повтарям на Фред какъв късмет извадихме с теб.
— Може би ще получа златна звезда при следващото си повишение — рече тя, прибра горелката и се изправи. Холдън се опита да измисли някакъв отговор, но нищо не му дойде наум. — Честно казано, беше ми приятно да работя на твоето корабче. Страхотна играчка. С ударите, които е понесъл, всеки от нашите кораби щеше да е за скрап.
— Ние също бяхме на път — отбеляза Холдън.
Сам кимна и се зае да прибира останалите инструменти. Наоми се спусна по стълбичката от горната палуба, натъпкала джобовете на комбинезона си с всякакви прибори.
— Как са нещата горе? — попита Холдън.
— Деветдесет процента — отвърна Наоми, отиде до хладилника и извади бутилка сок. — Приблизително. — Сетне извади втора бутилка и я хвърли на Сам, която я улови с една ръка.
— Наоми! — Сам вдигна бутилката в закачлив тост и я преполови на един дъх.
— Сами! — повтори жеста Наоми и се ухили.
Двете се бяха сприятелили от самото начало и сега Наоми прекарваше доста време с нея и компанията ѝ на Тихо. Холдън мразеше да го признае, но му беше мъчно, че вече не е единственият социален кръг за Наоми.
— Голго комп на запис довечера? — попита Сам и допи останалата течност.
— И ти ли мислиш, че онези тикви от С-7 се изхвърлят твърде много напоследък? — отвърна с въпрос Наоми. За Холдън всичко това прозвуча като шифрован разговор.
— Ще сгащим първия от тях — закани се Сам. — Връзваме го, хвърляме му един хубав бой и му изтриваме сълзливото личице.
— Много яко — ухили се Наоми, хвърли празната бутилка в рециклатора и се улови за стълбата. — Довечера в осем, нали? — После махна на Холдън. — До по-късно, капитане.
— Още колко работа имате? — попита Холдън Сам, след като останаха двамата.
Тя сви рамене.
— За няколко дена, предполагам. Но корабът може да лети и сега, ако не се притесняваш за дребните козметични поправки.
— Е, благодаря още веднъж. — Холдън протегна ръка и тя я пое. Имаше мазолеста длан и стискаше здравата. — Надявам се да изтриете пода с онези тикви от С-7.
Тя се усмихна хищно.
— Няма и капчица съмнение.
По време на ремонтните работи чрез Фред Джонсън СВП бе осигурил на екипажа жилищни помещения. След първите две седмици Холдън започна да се чувства в своя апартамент като у дома си. Тихо очевидно не пестеше средства, когато се отнасяше за настаняване на свои хора. Холдън разполагаше с три стаи, баня и кухня. На повечето станции трябваше да си губернатор за подобен лукс. Холдън остана с впечатлението, че на Тихо това е всеобщ стандарт.
Той хвърли изцапания си комбинезон в шкафа на пералнята, пусна кафемашината и се шмугна под душа. Душ всеки ден след работа — още един немислим досега лукс. Още малко и щеше да забрави какво е било преди. Да започне да си мисли, че това е нормалният начин на живот, а не само промеждутъчен период. Не биваше да го позволява.
Водеща новина бе земното нападение над Марс. Марсианските куполи все още бяха невредими, но два метеорити дъжда бяха нашарили широките склонове на планината Олимп. Земята твърдеше, че са отломки от Деймос, Марс — че са опит за заплаха и провокация. Марсианските кораби около газовите гиганти се прибираха на максимална тяга у дома. Всеки ден, всеки час приближаваше все повече моментът, в който Земята или трябваше да унищожи Марс, или да отстъпи. Анализаторите от СВП смятаха, че който и да е победителят, ще се нахвърли след това върху тях. Холдън току-що бе помогнал на Фред в нещо, което Земята би сметнала за най-големия пиратски акт в историята на Пояса.