„Синята жаба“ пращеше по шевовете, топлината на човешки тела се добавяше към „бомбайската“ жега и изкуственото замърсяване на въздуха. Светлините трептяха налудничаво, сякаш екраните получаваха конвулсии. Озарените отдолу овални маси изглеждаха тъмни, почти черни. Музиката раздвижваше въздуха, сякаш бе съвсем материална, всеки удар бе едно малко мозъчно сътресение. Хасини, заобиколен от групичка подхранвани със стероиди танцьорки и полуразголени сервитьорки, улови погледа на Милър и кимна към дъното. Детективът не отвърна на поздрава, завъртя се и си проправи път през тълпата.
Пристанищните барове по правило бяха опасни места. Милър внимаваше да не се сблъска с никого, освен ако нямаше как да го избегне. Когато му се налагаше да бутне някого, предпочиташе поясни вместо хора от вътрешните планети и мъже вместо жени. На лицето му бе изписано постоянно умерено извинение.
Хейвлок седеше сам, обхванал с едрата си ръка полупразна чаша. Когато Милър седна до него, той се извърна рязко, готов да се скара, с облещени очи и пърхащи ноздри. Първо на лицето му се изписа изненада, а след малко — нещо като срам.
— Милър — рече той с неприязън. В тунелите отвън щеше да се чуе като вик. Тук Милър едва долови гласа му. — Защо си дошъл?
— Доскуча ми в квартирата — отвърна Милър. — Реших да намина насам и да се спречкам с някого.
— Хубава нощ за такива занимания — кимна Хейвлок.
Така беше. Дори в барове, предназначени за посетители от вътрешните планети, съотношението рядко беше повече от един землянин на десет марсианци. Докато оглеждаше с присвити очи тълпата, Милър установи, че почти една трета са ниски, набити мъже и жени.
— Нов кораб ли е дошъл? — попита той.
— Аха.
— ЗМКФ? — Земно-Марсианският коалиционен флот често навестяваше Церера на път за Сатурн, Юпитер и станциите на Пояса, но Милър не познаваше достатъчно добре относителното разположение на планетите и техните орбити. Хейвлок поклати глава.
— Смяна на корпоративните служители на Ерос — обясни той. — Мисля, че са от „Протоген“. — До Милър застана сервитьорка с блещукащи татуировки и сияещи в мрака зъбки. Милър взе напитката, която му предложи, макар че не беше поръчвал. Газирана вода.
— Знаеш ли — рече той, навеждайки се към Хейвлок, за да не разговарят с викове, — няма никакво значение колко задници си сритал. Шадид никога няма да те хареса.
Хейвлок го стрелна с гневен поглед, но на лицето му отново се изписа срам.
— Така е — кимна Милър.
Хейвлок се изправи рязко и неуверено и се насочи към изхода. Опитваше се да настъпва посетителите, но заради слабата церерска гравитация не се получаваше добре. Изглеждаше, сякаш подскача. Милър го последва с чаша в ръка, сипейки извинения и успокоителни усмивки към ядосаните хора, които партньорът му оставяше след себе си.
Обществените тунели в тази част на космопорта бяха покрити с плътен слой мръсотия, който никакви почистващи вещества не бяха в състояние да отмият. Хейвлок крачеше в мрака, обърнал едното си рамо напред и излъчващ почти видим гняв. Но веднага щом вратите на „Синята жаба“ се затвориха зад него, музиката утихна, сякаш някой бе изключил звука на уредбата. Най-опасната част бе преминала.
— Не съм пиян — заяви той, все още на висок глас.
— Не съм твърдял противното.
— А ти — Хейвлок забоде обвинителен пръст в гърдите му — не си ми гледачка.
— Също вярно.
Двамата вървяха заедно около четвърт километър. Ярките рекламни табели мигаха подканящо. Бордеи и стрелбища, обществени пушални, казина и демонстрационни двубои. Миришеше на пикня и застояла храна. Хейвлок започна да забавя ход и отпусна рамене.
— На Теритаун работех в отдела за убийства — заговори той. — Три години бях заместник-началник на Л-5. Имаш ли представа какво значи това? Караха малки дечица там и аз бях един от тримата, които спряха това. Аз съм добро ченге.
— Да, така е.
— Ужасно добро.
— Съгласен.
Подминаха малко ресторантче за юфка. Хотел-ковчег. Обществен терминал, на чиито екрани течаха последните новини: ЗАТРУДНЕНА ВРЪЗКА С НАУЧНА СТАНЦИЯ ФЕБА. НОВАТА ИГРА „АНДРЕАС К“ СЪБРА ШЕСТ МИЛИАРДА ДОЛАРА В МРЕЖАТА ЗА ЧЕТИРИ ЧАСА. НЯМА ДА ИМА СДЕЛКА С МАРС ЗА ТИТАНА ОТ ПОЯСА. Екранът озаряваше лицето на Хейвлок, но той гледаше в друга посока.