— Не съм искал да ме защитаваш — заяви Милър.
— Дори това да означава един бивш поясен полицай да свърши живота си в затвор на земните сили?
Беше евфемизъм и двамата го знаеха. „Мястото ти е при мен“, бе казала Джули. Какво значение наистина как ще стигне дотам?
— Не съжалявам за нищо — заяви той и миг по-късно осъзна, че това е самата истина. — Ако има съдия там някъде, който иска да ме разпитва, готов съм да отговарям. Търся работа тук, а не закрила.
Фред седеше в креслото, присвил замислено очи. Милър се наведе напред.
— Поставяш ме в трудно положение — заговори Фред. — Казваш само верни неща. Но ми е трудно да повярвам, че ще се придържаш към тях. Не мога да те приема в моя екип, това би подкопало позицията ми при мирните преговори.
— Рисковано е — съгласи се Милър. — Но аз съм бил на Ерос и на станция Тот. Летял съм на „Росинант“ с Холдън и екипажа му. Когато се стигне до анализ на протомолекулата и как се забъркахме в тази история, няма друг в по-добро положение да ти осигурява информация. Може би зная твърде много. Тъкмо затова съм и достатъчно ценен, за да ме задържиш.
— Или твърде опасен.
— Да. Това също.
За кратко се възцари тишина. Върху корпуса на „Науву“ заблестяха златистозеленикави светлинки и скоро угаснаха.
— Консултант по безопасността — обяви неочаквано Фред. — Независим. Няма да ти дам чин.
„Ръцете ми са прекалено изцапани за СВП“ — помисли си Милър, но в душата му блесна надежда.
— Съгласен, ако върви и с място за спане — рече той. Това щеше да е само докато свърши войната. А после пак ще стане месо за машината. Но все пак е по-добре от нищо.
Фред се облегна назад. Фотьойлът му изсвистя леко и се нагласи към новото положение.
— Е, добре — поде той. — Ето я и първата ти задача. Искам да чуя мнението ти. Кой е най-големият ми проблем?
— Заразяването — отвърна Милър.
— Смяташ, че трябва да държа в тайна информацията за станция Тот и протомолекулата?
— Разбира се, че не можеш — отбеляза Милър. — Първо, защото вече са въвлечени твърде много хора. И второ, защото един от тях е Холдън и ако досега не е пуснал информацията по всички канали, ще го стори съвсем скоро. Пък и не можеш да предлагаш мир, без да обясниш какво всъщност става. Рано или късно ще се разчуе.
— И какъв е твоят съвет?
За миг Милър се озова на мъртвата станция, заслушан в странните ѝ шумове. Гласовете на умиращите го зовяха през вакуума.
— Да охраняваш Ерос — рече. — Всички страни ще поискат образци от протомолекулата. Преустановяването на достъпа до нея е единственият начин да си осигуриш място на масата за преговори.
Фред се засмя.
— Приятна мисъл. Но как предлагаш да опазим нещо с размерите на станция Ерос, ако Земята и Марс докарат флотилиите си?
Добър въпрос. Милър усети прилив на тъга. Макар че Джули Мао — неговата Джули — отдавна беше мъртва, имаше чувството, че я предава с думите си.
— Тогава ще трябва да се отървеш от нея — обяви той.
— И как да го направя? — попита Фред. — Дори да натъпчем този къс скала с термоядрени бойни глави, къде е гаранцията, че някое малко парченце няма да се удари в друга колония надолу по кладенеца? Да взривиш подобно нещо е като да духнеш глухарче на вятъра.
Милър никога не бе виждал глухарче, но схвана проблема. И най-малка частица от субстанцията, вирееща сега на Ерос, щеше да е достатъчна, за да започне отново този зловещ експеримент. Субстанцията се хранеше с радиация, така че всеки атомен взрив би ускорил процеса на нейното разрастване по неведоми пътища. Ако искат да са сигурни, че нито една протомолекула няма да избяга от станция Ерос, трябваше да я разглобят на съставящите я атоми…
— Ох — въздъхна Милър.
— Ох?
— Да. Защото предложението няма да ти хареса.
— Да чуем.
— Добре. Ти сам попита. Ще запокитим Ерос в Слънцето.
— В Слънцето — повтори Фред. — Имаш ли представа за каква огромна маса става въпрос?
Милър кимна към широкия прозорец и корабостроителницата зад него. Към „Науву“.
— Това чудовище има свръхмощни двигатели — изтъкна. — Пращаш най-бързите си кораби на Ерос, за да не позволят на никого да попадне на станцията. После засилваш „Науву“ към Ерос. Изблъскваш го надолу към Слънцето.
Фред придоби замислен, пресметлив израз.
— Трябва да се увериш, че никой няма да се качи на станцията, докато не достигне короната. Трудна задача, но Марс и Земята ще са заинтересувани да не позволяват на противника да получи това, което нямат.