„Джули, съжалявам, но не можах да измисля нещо по-добро. Но пък ще бъде страхотно погребение.“
Фред дишаше бавно и равномерно, загледан в нещо, което само той можеше да види. Милър не го прекъсна, макар че тишината стана тягостна. След около минута Фред пое рязко и решително въздух.
— Мормоните ужасно ще се ядосат — рече той.
45.
Холдън
Наоми говореше насън. Едно от десетината неща, които Холдън не знаеше за нея преди тази нощ. Макар че неведнъж бяха спали в съседни противоускорителни кресла, досега не бе я чувал. Но когато устните ѝ опираха голите му гърди и помръдваха лекичко, той започна да долавя откъслечни думи. Не разбираше обаче какво казва.
Освен това имаше белег на гърба, точно над левия бут. Беше дълъг десетина сантиметра, с неравни краища, сякаш от разкъсване. Наоми никога не би се замесила в бой в бар, така че сигурно беше от работата. Може би се бе пъхнала на някое тясно място, докато корабът маневрира. Всеки достатъчно опитен пластичен хирург би могъл да го премахне. Това, че не я интересуваше, бе още нещо, което научи за нея след тази нощ.
Наоми престана да помръдва с устни и произнесе съвсем ясно:
— Жадна съм.
Холдън се измъкна изпод нея и се отправи към кухнята. Искаше да ѝ угоди и знаеше, че това е типично за всички нови любовници. През първите няколко седмици щеше да изпълнява всяка нейна прищявка. Поведение, което според някои бе заложено на генетично ниво у мъжете, тяхната ДНК искаше да се подсигури, че първият път не е било случайно.
Апартаментът ѝ бе с различно разположение от неговия и той се чувстваше неуверено в тъмнината. Потършува слепешката из миниатюрната кухня, търсейки чаши. Намери една и я напълни. Наоми вече седеше в леглото. Чаршафът се бе отместил от слабините ѝ. Голотата ѝ в сумрака накара члена му да се пробуди.
Наоми плъзна поглед по голото му тяло, спря се на средата, отпи от чашата и попита:
— Това за мен ли е?
Холдън не знаеше за кое точно пита и затова отговори лаконично:
— Да.
— Спиш ли?
Наоми бе опряла лице на корема му и дишаше равномерно, но за негова изненада, каза:
— Не.
— Може ли да поговорим?
Тя се претърколи настрани и зарови лице във възглавницата. Косата ѝ се спусна на лицето. Холдън се пресегна и я повдигна нагоре. От този мил, интимен жест на гърлото му заседна буца.
— Пак ли искаш да приказваме за сериозни неща? — попита тя, притворила очи.
— Да — рече той, наведе се и я целуна по челото.
— Предишният ми любовник бе преди повече от година — поде тя. — Аз съм серийна моногамна и доколкото знам, от това не можеш лесно да се отървеш. Достатъчно е да ме предупредиш отрано и няма да ти се сърдя, когато решиш да приключим връзката между нас. Приятна ми е идеята, че връзката ни е нещо повече от секс, но от опит знам, че тези неща се нуждаят от време, за да се развият. Запазила съм яйцеклетки в криобанки на Луната и Европа, ако това те интересува. — Тя се подпря на лакът и го погледна. — Покривам ли минимума?
— Не — рече той. — Но съм съгласен с условията.
Тя се изтегна по гръб и изпусна протяжна въздишка.
— Добре.
Холдън искаше да я прегърне, но тялото му лепнеше от пот и затова хвана ръката ѝ. Жадуваше да ѝ каже, че тя значи нещо за него, че между тях вече е повече от секс, но думите, които му идваха наум, звучаха фалшиво и префърцунено.
— Благодаря ти — прошепна вместо това, но тя вече похъркваше тихичко.
На сутринта отново се любиха. След дългата безсънна нощ усилието бе малко по-голямо от обичайното за Холдън, но имаше и удоволствие, сякаш не толкова умопомрачителният секс наваксваше с нежност и милувки. След като свършиха, той отиде в кухнята да прави кафе и го поднесе в леглото. Посръбваха, без да говорят, и като че ли стеснението, изчезнало помежду им през нощта, пак се завръщаше с утринното сияние на лампите.
Наоми остави чашката на масичката и докосна подпухналия му нос.
— Грозно е, нали? — попита той.
— Не. Преди беше прекалено перфектен. Сега изглеждаш по-солиден.
Холдън се разсмя.
— Все едно описваш някой шишко или учител по история.
Наоми също се засмя и докосна лекичко с върховете на пръстите гърдите му. Не беше в опит да го възбуди, а по-скоро да го изследва отблизо. Холдън не помнеше кога за последен път е изпитвал подобна близост. Възнамеряваше да прекара целия ден с нея в леглото и вече прелистваше мислено списъка на ресторантите, доставящи храна по домовете, когато неговият терминал на шкафчето зазвъня.