— По дяволите — изруга той.
— Не е нужно да отговаряш — предложи Наоми и продължи с изучаването на корема му. Наведе се и го целуна по гърдите.
— Нали не си забравила какво се случи през последните няколко месеца? — попита Холдън. — Ако не е грешен номер, трябва да е поредната история за края на света, изискваща евакуация на станцията до пет минути.
— Много смешно — промърмори тя.
Холдън въздъхна и взе терминала от масичката. На екранчето премигваше името на Фред.
— Фред е — обяви той.
Наоми спря да го целува и седна.
— Значи новините едва ли са добри.
Холдън чукна екрана да приеме разговора и рече:
— Фред?
— Джим. Ако имаш възможност, намини да се видим. Важно е.
— Добре — отвърна Холдън. — Ще бъда при теб до половин час.
Той прекъсна връзката и метна терминала през стаята върху купчината с дрехи.
— Ще взема един душ и ще ида да видя какво иска Фред — рече, отметна чаршафа и се надигна.
— Да дойда ли и аз? — попита тя.
— Шегуваш ли се? Повече никога няма да те изпусна от очи.
— Само не ме плаши — каза тя усмихнато.
Първата неприятна изненада, когато пристигнаха, бе седящият в кабинета на Фред Милър. Холдън му кимна отсечено и се обърна към Фред:
— Дойдохме. Какво има?
Фред ги покани да седнат и рече:
— Обсъждахме как да процедираме с Ерос.
Холдън сви рамене.
— Добре. И какво решихте?
— Милър смята, че някой ще се опита да кацне там и да вземе образци от протомолекулата.
— Малко ми е трудно да повярвам, че който и да било би извършил нещо толкова глупаво — заяви Холдън.
Фред се изправи и натисна нещо на бюрото. Екранът, на който допреди миг се виждаше „Науву“, се смени с двуизмерно изображение на Слънчевата система, а малки точици с различни цветове показваха местонахождението на флотовете. Яростнозелени светлинки заобикаляха Марс. Имаше доста червени и жълти точки в Пояса и външните планети. Вероятно червеното обозначаваше Марс.
— Хубава карта — рече Холдън. — Вярна ли е?
— Приблизително — отвърна Фред. С няколко бързи почуквания той даде увеличение на един участък от Пояса. Средата на екрана се изпълни от буца с форма на картоф и трепкащ до нея надпис „Ерос“. Две малки зелени точки се приближаваха към станцията.
— Това е земен научноизследователски кораб на име „Чарлс Лайъл“, летящ с максимално ускорение към Ерос. Придружава го, по наша преценка, ескортен кораб от клас фантом.
— Земният братовчед на „Роси“ — поклати глава Холдън.
— Всъщност корабите от клас фантом са сравнително по-стари модели и се използват предимно за охрана на конвои, но въпреки това в СВП нямаме какво да му противопоставим — каза Фред.
— Тъкмо от този тип кораби, които би трябвало да ескортират научноизследователски съдове — промърмори Холдън. — Как са стигнали дотам толкова бързо? И защо са само два?
Фред върна картата обратно и на нея отново се виждаше цялата Слънчева система.
— Лош късмет. „Лайъл“ се е завръщал на Земята след картографска експедиция на извънпоясни астероиди, когато получил заповед за промяна на курса. Бил единственият достатъчно близо. Земята вероятно е решила да си вземе проба, докато още никой не знае какво става.
Холдън погледна Наоми, но лицето ѝ оставаше непроницаемо. Милър го разглеждаше като ентомолог, който се чуди къде да го прободе с карфицата.
— Значи знаят, така ли? — попита Холдън. — За „Протоген“ и Ерос?
— Така предполагаме — отвърна Фред.
— И искаш да ги прогоним? Мисля, че ще успеем, но това само ще подтикне Земята да прати повече кораби. Няма да спечелим много време.
Фред се усмихна.
— Не ни и е нужно — успокои го той. — Имаме план.
Холдън кимна в очакване да го чуе, но Фред се отпусна назад. Милър се изправи и смени картината на екрана с близък план на Ерос.
„Сега ще разберем защо Фред държи този чакал до себе си“ — помисли си Холдън, но не каза нищо.
Милър посочи изображението.
— Ерос е стара станция. Твърде претрупана. Има твърде много пролуки в обшивката, повечето от малки сервизни шлюзове — заговори бившият детектив. — Големите докове са събрани в пет масивни комплекса около станцията. Готвим се да изпратим шест транспортни кораба на Ерос, заедно с „Росинант“. „Роси“ ще попречи на научноизследователския кораб да се скачи, а транспортните кораби ще заемат всеки от петте дока.
— Ще карат ли хора? — попита Холдън.
— Да, но не за да слизат в станцията — обясни Милър. — Само за работа отвън. Както и да е, шестият транспортен кораб ще евакуира екипажите на останалите пет. На всеки от тях ще са складирани по няколко десетки термоядрени бойни глави, свързани с корабни дистанционни детектори. Опита ли се друг кораб да се скачи със станцията, ще предизвика атомна експлозия с мощност от порядъка на неколкостотин мегатона. Би трябвало да е достатъчно, за да разруши нашественика, но дори и да не успее, доковете ще бъдат твърде повредени, за да могат да се използват.