Наоми се покашля.
— Хм, ООН и Марс разполагат със сапьорски екипи. Сигурно знаят как да неутрализират поставени мини.
— Ако имат достатъчно време — съгласи се Фред.
Милър продължи, сякаш не го бяха прекъсвали.
— Бомбите са само втората линия на задържане. „Росинант“ ще е първата, бойните глави са след него. Опитваме се да спечелим достатъчно време, за да успеят хората на Фред да подготвят „Науву“.
— „Науву“? — едва не подскочи Холдън, а Наоми подсвирна тихо. Милър ѝ кимна, сякаш очакваше да го аплодират.
— „Науву“ ще потегли на дълга параболична орбита, за да набере скорост. Ще се сблъска с Ерос при ускорение и под ъгъл, който да го запрати към Слънцето. А също и да детонира бомбите. След сблъсъка и взрива предполагаме, че повърхността на Ерос ще е твърде гореща и радиоактивна, за да може някой да се приземи върху нея, без да се опече… — Милър кимна и седна, показвайки, че е приключил. Озърна се, сякаш в очакване на реакция.
— Това ли е твоята идея? — погледна го Холдън.
— „Науву“ беше част от нея. Но не знаехме за „Лайъл“, когато я обсъждахме. Бойните глави са допълнителна импровизация. За да ни спечели време.
— Съгласен — одобри Холдън. — Не бива да позволим на когото и да било да се докосне до Ерос и мисля, че това е най-добрият начин да се справим. Готов съм да участваме. Докато вие вършите вашата работа, ще прогоним научноизследователския кораб.
Фред се наведе напред във фотьойла и се усмихна топло.
— Знаех, че ще ни подкрепиш. Милър беше по-скептично настроен.
— Очаквах да се сепнеш, когато става въпрос да се пратят милион и половина души в Слънцето — обясни детективът с безрадостна усмивка.
— На станцията няма хора. А какво е твоето участие във всичко това? Да не си вече полузащитник на свободна практика?
Прозвуча малко по-неприятно, отколкото му се искаше, но Милър не изглеждаше обиден.
— Аз ще координирам сигурността.
— Сигурността? Каква сигурност?
Милър се засмя. Смехът бе като отклик на смешен виц, разказан на погребение.
— В случай, че нещо изпълзи от някой шлюз и поиска да се повози на автостоп — обясни той.
Холдън се намръщи.
— Не ми харесва мисълта, че тези твари биха могли да съществуват във вакуум. Никак не ми харесва.
— Повишим ли веднъж повърхностната температура на Ерос до приятните десет хиляди градуса, смятам, че това повече няма да има значение — заяви Милър. — А дотогава е най-добре да вземем мерки.
Холдън си помисли, че би искал да притежава увереността на детектива.
— А какви са шансовете при взрива Ерос да се разпадне на милиони части, които да се пръснат из цялата Слънчева система? — попита Наоми.
— Фред е събрал група от най-добрите инженери, които ще изчислят всичко до последната десета, за да сме сигурни, че това няма да се случи — успокои я Милър. — Все пак Ерос е построен тъкмо от хора на „Тихо“. Тук се съхраняват чертежите.
— И тъй — намеси се Фред. — Да поговорим за последния проблем.
Холдън чакаше.
— Ти все още държиш мостри от протомолекулата — погледна го Фред.
Холдън кимна.
— Е, и?
— Е… последния път, когато те пратихме на мисия, корабът ти едва не беше разрушен. След като приключим с Ерос, твоят ще е единственият наличен образец вън от материалите, които вероятно се държат на Феба. Не виждам причина да ти позволя да го задържиш. Когато заминеш, мострата трябва да остане тук, на Тихо.
Холдън се изправи и поклати глава.
— Фред, симпатизирам ти, но не мога да оставя това нещо на човек, който гледа на него като на чип за наддаване.
— Не мисля, че си в положение да… — поде Фред, но Холдън вдигна пръст и го прекъсна. Докато Фред го зяпаше учуден, той извади ръчния си терминал и го включи на канала на екипажа.
— Алекс, Еймъс, някой от вас да е на кораба?
— Аз съм тук — отвърна Еймъс след секунда. — Тъкмо довършвах…
— Блокирай шлюзовете — нареди Холдън. — Още сега. Преустанови достъпа. В случай че не ти се обадя до час или ако някой се опита да си пробие път на борда, искам да напуснеш Тихо колкото се може по-бързо. Оставям на теб да избереш посоката. Ако е необходимо, проправи си път с огън. Разбра ли ме?