Глупаво беше да се вярва, че марсианското правителство не е искало образци от протомолекулата. Хората там не бяха наивници, нито се плашеха толкова лесно от рисковани и опасни начинания.
Но все пак.
Може би беше достатъчно да се сметне, че някой от другата страна на политическото и военното разделение бе видял нещата по същия начин като тях и бе стигнал до същите изводи. Може би това оставяше място за надежда. Той превключи терминала на сигнала от Ерос. Чуваше се силен вибриращ звук под каскада от шумове. Надигащи се и притихващи гласове. Информационните колонки се надпреварваха една с друга, докато компютърният процесор се мъчеше да улови някаква последователност. Джули го улови за ръката и видението бе толкова реално, че той почти усети допира ѝ.
„Мястото ти е при мен“ — рече тя.
„Веднага щом всичко свърши“ — обеща той. Вярно, че непрестанно отлагаше края на този случай. Първо, докато намери Джули, сетне, докато отмъсти за нея, а сега — за да разруши онова, което ѝ бе отнело живота. Но когато приключи и с него, ще дойде време да напусне този свят.
Искаше само да свърши тази последна работа.
Двайсет минути по-късно зазвуча сирена. След още трийсет минути двигателите се включиха и ускорението го притисна в креслото. Тринайсет дни при максимално g, с прекъсвания при едно g на всеки четири часа за биологични нужди. А когато пристигнат, полуобученият екипаж от специалисти по всичко щеше да инсталира термоядрени мини, способни да го превърнат в атомен прах при най-малката грешка.
Но поне Джули щеше да е там. Не наистина, но все пак.
Не пречи човек да мечтае.
47.
Холдън
Дори влажно целулозният вкус на изкуствените пържени яйца не беше достатъчен, за да развали настроението на Холдън. Той пъхаше фалшивите яйца в уста и се опитваше да скрие усмивката си. Седящият вляво от него Еймъс се хранеше с оглушително мляскане. Вдясно Алекс побутваше неохотно парчетата от яйца в чинията си. От другата страна на масата Наоми сръбваше кафе и го наблюдаваше изпод перчема си. Той сдържа желанието си да ѝ намигне.
Бяха разговаряли как да съобщят за връзката си на екипажа, но не можаха да стигнат до консенсус. Холдън не обичаше да крие каквото и да било. Когато държиш нещо в тайна, то става мръсно и срамно. Родителите му го бяха учили, че сексът се прави насаме не защото е срамен, а тъй като е интимно преживяване. С петима бащи и три майки разпределението на двойките бе винаги сложна игра в къщата, но никога не криеха от него кой с кого си ляга. Това го бе научило да не таи и собствените си постъпки.
Наоми, от друга страна, смяташе, че не бива да нарушават с поведението си крехкото равновесие на кораба, и Холдън се доверяваше на инстинктите ѝ. Тя притежаваше интуиция към груповата динамика, каквато на него му липсваше. Ето защо засега се придържаше към мнението ѝ.
Освен това щеше да излезе като фукня, а това би било грубо.
Като се постара да говори с неутрален професионален тон, той помоли:
— Наоми, ще ми подадеш ли пипера?
Еймъс вдигна рязко глава и вилицата му изтрополи върху масата.
— Мамка му, хора, вие го правите!
— Хм — смотолеви Холдън. — Кое?
— Нещо ми намирисваше още откакто се върнахме на „Роси“, но все не можех да определя какво. Ето какво било! Най-сетне сте се захванали да топлите заедно чаршафите.
Холдън премигна, втренчил поглед в едрия механик. Не знаеше какво да каже. Погледна Наоми за помощ, но тя бе свела глава и косата закриваше напълно лицето ѝ. Раменете ѝ се тресяха от беззвучен смях.
— Божичко, капитане — продължи широко ухилен Еймъс. — Ама доста време ти трябваше. Ако тя се хвърляше така в моите обятия, отдавна да съм затънал до уши.
— Аа — възкликна Алекс и стана ясно, че не е бил наясно с прозренията на Еймъс. — Брей.
Наоми спря да се смее и изтри сълзите от очите си.
— Спипаха ни — рече тя.
— Вижте, хора, за мен е важно да знам, че това няма да повлияе на нашето… — Холдън млъкна, видял, че Еймъс вдига ръка.
— Ей, Алекс — рече механикът.
— Аха?
— Ще ти повлияе ли на пилотирането, ако знаеш, че старши офицерът и капитанът клатушкат койката?
— Съмнявам се — отвърна Алекс с малко пресилена усмивка.
— Аз пък не ща да съм тъпият механик.
Холдън опита отново.
— Мисля, че е важно да…
— Капитане — продължи Еймъс, без да го изслуша. — Както се разбра, на никого не му пука, така че продължавай да си правиш кефа. И без това до няколко седмици може и да ни няма.