Наоми отново започна да се кикоти.
— Добре де — вметна тя. — Но предполагам се сещате, че го правя само за да си осигуря повишение. Всъщност не, нали съм втора в йерархията. Ей, мога ли да стана капитан?
— Не — отвърна Холдън и най-сетне се разсмя. — Това е гадна служба. Никога не бих ти предложил да ме смениш.
Наоми се ухили и сви рамене.
„Видя ли? Не винаги съм права.“
Холдън погледна Алекс, който го гледаше с открита привързаност и очевидно беше щастлив, че между него и Наоми се е получило. Всичко, изглежда, беше наред.
Ерос се въртеше като гигантски картоф, скрил под обвивката от плътни скали неведоми ужаси. Алекс приближи кораба достатъчно, за да могат да сканират подробно станцията. Астероидът се уголеми върху екрана на Холдън и накрая бе толкова близо, че сякаш можеше да се пипне. На съседната работна станция Наоми обливаше повърхността с ладар, търсейки нещо, което би могло да представлява опасност за екипажите от Тихо — те все още бяха на няколко дена зад тях. На тактическия дисплей пред Холдън корабът на ООН извиваше в спирачен режим към Ерос, следван от своя ескорт.
— Все още не говорят, а? — попита Холдън.
Наоми поклати глава, чукна по екрана и прехвърли комуникационната информация към него.
— Нищо — рече. — Но ни виждат. От няколко часа радарите им отскачат от нас.
Холдън затропа с пръсти по облегалката на креслото, докато обмисляше възможностите. Не беше изключено надстройките, които бяха поставили на Тихо върху корпуса на „Роси“, да объркват разпознаващата програма на земната корвета. Може би просто игнорираха „Роси“, смятайки го за поясен газов влекач, който случайно се е озовал в региона. Но „Роси“ летеше без идентификатор за опознавателен код, което го правеше подозрителен независимо от конструкцията на корпуса. Това, че корветата не правеше опити да се свърже с кораб, който не излъчваше никакъв сигнал, го изнервяше. Поясните и вътрешните планети бяха във война. Поясен кораб без идентификационен код се навърташе около Ерос, докато към него летяха два земни кораба. Няма начин дори малоумен капитан просто да не им обърне внимание.
Мълчанието на корветата вероятно означаваше нещо друго.
— Наоми, имам чувството, че тази корвета се готви да ни унищожи — въздъхна той.
— Точно това щях да направя и аз — каза тя.
Холдън тропна за последен път с пръсти по облегалката, сетне си сложи слушалките.
— Е, добре, в такъв случай аз пръв ще подхвана увертюрата — заяви.
За да избегне възможността разговорът им да стане достояние на всички, Холдън прехвана земната корвета с лазерния предавател на „Росинант“ и изпрати запитване за директна връзка. След няколко секунди на пулта светна зелената светлинка и в слушалките се чу пукотът на радиосмущенията. Холдън чакаше, но корабът на ООН не подхвана разговор. Искаха той да заговори пръв.
— Алекс, дай тяга едно g. Ако не успея да измамя този тип, ще се стигне до надстрелване. Бъди готов да откриеш огън.
— Разбрано — изръмжа Алекс. — За всеки случай ще премина на сокче.
Холдън погледна към станцията на Наоми, но тя вече бе превключила на тактическия дисплей и бе наредила на „Роси“ да се подготви с изчисления за възможни огневи решения и тактика на заглушаване срещу двата приближаващи се кораба. Наоми бе участвала само в една битка, но вече се държеше като ветеран. Той се усмихна на гърба ѝ, сетне се обърна, преди да е забелязала, че я зяпа.
— Еймъс?
— Всичко е в готовност, капитане. Да отидем да им сритаме задниците.
„Да се надяваме, че няма да се наложи“ — помисли си Холдън.
Той включи отново микрофона.
— Говори капитан Джеймс Холдън от „Росинант“, викам капитана на приближаващата се корвета на ООН, название неизвестно. Моля, отговорете.
Последва кратка, изпълнена със статичен шум пауза, а после:
— „Росинант“, незабавно освободете коридора пред нас. Ако не започнете да се отдалечавате от Ерос с максимална скорост, ще открием огън по вас.
Гласът бе съвсем младежки. Една застаряваща корвета с досадната задача да ескортира картографски изследователски кораб едва ли е примамка за хора с амбиции в кариерата. Капитанът вероятно бе някой лейтенант без покровители и перспективи. Липсваше му опит, но пък можеше да види в сблъсъка възможност да се докаже пред своите началници. А това правеше следващите няколко минути особено опасни за вземане на решения.
— Съжалявам — рече Холдън. — Все още не са ми известни нито вашите позивни, нито името ви. Но не мога да направя това, което искате. Нещо повече — не мога да ви позволя да кацнете на Ерос. Ще се наложи да спра приближаването ви към станцията.