Холдън опря крак в пода и се оттласна рязко към Наоми. Приближи се достатъчно, за да прочете реакцията в очите ѝ.
— Ако този изследователски кораб отново се насочи към Ерос, ще пратя всички торпеда след него и ще се успокоя с мисълта, че защитавам цялата Слънчева система от Ерос. Но няма да открия огън сега само защото си мисля, че може да отиде на Ерос. Това ще е убийство. Същото, каквото направи Милър.
Наоми му се усмихна, улови го за куртката, придърпа го и го целуна.
— Ти сигурно си най-добрият човек, когото познавам. Но си абсолютно безкомпромисен относно нещата, които смяташ за правилни, и затова мразиш Милър.
— Мразя ли го?
— Да. Той също е безкомпромисен, но има различна представа за света. Това те дразни. За Милър Дрезден беше активна заплаха за кораба. Всяка секунда, в която оставаше жив, щеше да увеличава риска за всички останали. За Милър убийството му беше самозащита.
— Но той греши. Онзи човек беше безпомощен.
— Същият човек е успял да уговори ООН да му предоставят последен модел бойни кораби — припомни му тя. — Използвал е властта си в компанията, за да убие милион и половина души. Всички аргументи на Милър по въпроса защо протомолекулата е на сигурно място при нас важат и за Дрезден. Колко време щеше да прекара в затвора на СВП, преди да намери човек, когото да купи?
— Той беше наш пленник — поклати глава Холдън, почувствал, че губи спора.
— Беше чудовище с власт, възможности и съюзници, които биха заплатили всякаква цена, за да продължат изследванията му — заяви спокойно Наоми. — Казвам ти го като поясен: Милър беше прав.
Холдън не отговори, но продължаваше да се полюшва в орбита около Наоми. Дали беше ядосан за убийството на Дрезден, или защото Милър бе взел решение, което не съвпадаше с неговите представи?
Защото Милър още тогава бе наясно. Когато Холдън му каза да си намери друг кораб за обратния полет към Тихо, видя примирението в очите му. Милър знаеше какво го очаква, но не направи никакъв опит да се бори или защитава. Това означаваше, че е взел решението си с ясното съзнание какво ще последва. Означаваше и още нещо, но Холдън не беше съвсем сигурен какво.
На стената замига червен сигнал, пултът на Наоми се пробуди и започна да изстрелва информация на монитора. Тя се придърпа към екрана и натисна няколко бързи команди.
— По дяволите — изруга.
— Какво има?
— Корветата или научноизследователският кораб са повикали помощ — докладва Наоми и посочи екрана. — От цялата система прииждат още бойни кораби.
— Колко са на брой? — попита Холдън, докато примижаваше към екрана.
Наоми издаде тих гърлен звук, нещо средно между смях и кашлица.
— На пръв поглед? Безброй много.
48.
Милър
— Ти си и ти не си — дуднеше гласът от Ерос над полухаотичния статичен шум. — Ти си и ти не си. Ти си и ти не си.
Малкият кораб се разтресе и подскочи. Един от седящите наблизо започна да ругае на глас. Милър затвори очи, опита да се пребори с гаденето от постоянното сътресение на вестибуларния апарат. След дни на периодично ускорение и също толкова мъчително забавяне движенията му се струваха странни и непривични.
— Ти си, си, си, си, си, си, си, си…
От време на време слушаше новините. Три дни след като напуснаха Тихо, вестта за участието на „Протоген“ в случая с Ерос стана всеобщо достояние. Колкото и да бе странно, този път не Холдън беше първоизточникът. След разкритията компанията премина от пълно отрицание до стоварване на вината върху един от подизпълнителите и накрая поиска имунитет според земния статут за секретни проучвания. Но очевидно „Протоген“ се намираше в тежко положение. Земята все още държеше блокадата над Марс, ала вниманието на всички се бе преместило към борбата за власт на самата Земя. Марсианският флот бе забавил скоростта си, за да остави на земните сили време да вземат окончателно решение. Изглежда, че Армагедон щеше да се отложи поне с няколко седмици. Милър установи, че това му повдига настроението. Но същевременно почувства неимоверна умора. Все по-често напоследък слушаше гласовете от Ерос. Понякога гледаше и записите, но обикновено само ги слушаше. Започна да улавя ако не някакви закономерности, то поне повтарящи се схеми. Някои от гласовете, долитащи от умиращата станция, бяха постоянни — предполагаше, че това са радиоводещи и комици от архивите. Имаше някои определени тенденции и в музиката. След часове на хаотичен фонов шум и откъслечни фрази изведнъж се появяваше ясна дума или израз, който се повтаряше с нарастваща интензивност, докато накрая отново бъде отнесен от хаоса.