— … си, си, си, СИ, СИ, СИ…
„Не си“ — помисли си Милър и корабът внезапно подскочи, отмествайки стомаха на Милър на половин стъпка от мястото, където бе допреди миг. Последва серия от метални потраквания, после за кратко се включи тревожният вой на алармата.
— Боже, Боже! — закрещя някой. — Бомби som vamen roja! Ще ни изпържат! Ще ни изпържат toda!
Последва обичайният кикот, тъй като тази шега се повтаряше на борда при всеки подобен случай и момчето, което я бе измислило — пухкав поясен, не по-възрастен от петнайсет, — се захили доволно. Ако не спре с тази тъпотия, накрая някой ще го пребие с щанга. Всъщност може пък наистина да им харесва.
Силен тласък напред го накара да опре гръб в облегалката, после гравитацията се върна към обичайната си една трета g. Може би малко повече. Само че когато шлюзовете сочеха към корабното „долу“, пилотът трябваше да се улови за въртящата се обшивка на търбуха на Ерос. Така променената посока на гравитацията превърна тавана в под, най-долните противоускорителни кресла бяха отгоре, така че докато прикрепват термоядрените взривове към доковете, щяха да са принудени да се катерят по студената тъмна скала, опитваща се да ги запокити във вакуума.
Такива бяха малките радости на саботажа.
Милър облече скафандъра. Сравнена с военните скафандри от „Росинант“, събраната оттук-оттам екипировка на СВП му се струваше като дрехи втора ръка. Отвътре скафандърът полъхваше на чуждо тяло и лицевото стъкло бе хлътнало на мястото, където е било счупено и сетне залепено. Не му се щеше да мисли какво е сполетяло нещастника, който го бе носил преди него. Магнитните обувки бяха покрити с дебел слой олюпена пластмаса, а под заключващия механизъм имаше натрупана мръсотия. Споходи го видението как обувките му залепват за Ерос и отказват да се отделят.
Тази мисъл го накара да се усмихне. „Ти ми принадлежиш“ — произнесе неговата собствена Джули. Беше вярно и сега, когато бе отново тук, той почувства нарастваща увереност, че вече няма да си тръгне. Твърде дълго бе работил като полицай и идеята да се съюзи отново с човечеството само подсилваше умората му. Беше дошъл тук за последната част от работата. А след това щеше да е приключил.
— Ой! Папка!
— Идвам — каза Милър. — Задръжте проклетите коне. Няма опасност станцията да иде някъде другаде.
— Дъгата е кръг, който не можеш да видиш. Не можеш да видиш. Не можеш да видиш — напяваше детски глас от Ерос. Милър намали звука на предаването.
Скалистата повърхност на станцията не разполагаше с каквито и да било устройства за прихващане и задържане. Други два кораба се бяха приземили върху полюса, където липсваше въртелива гравитация, но ефектът на Кориолис щеше да докара на всички световъртеж и гадене. Групата на Милър трябваше да се придържа към външните метални плочи на дока, хората бяха залепнали като мухи, с глави, увиснали към звездната бездна.
Монтирането на термоядрените бомби не беше рутинно занимание. Ако бомбите не напомпат необходимата енергия в станцията, кората ѝ можеше да изстине достатъчно, за да позволи на друга партия да спусне научен екип на повърхността, преди короната на Слънцето да я погълне. Дори когато зад плана стояха най-добрите умове на Тихо, пак съществуваше риск детонациите да не бъдат напълно синхронизирани. Ако ударните вълни, преминаващи през скалния слой, се усилят по начин, какъвто никой не е успял да предположи, станцията можеше да се пропука като яйце и да разпръсква протомолекули насред Слънчевата система като захвърлена шепа прах. Разликата между успеха и бедствието бе буквално въпрос на няколко метра.
Милър изпълзя нагоре по въздушния шлюз и се озова върху повърхността на Ерос. Групата на техниците вече монтираше резонаторни сеизмографи и сиянието на фенерите им бе най-яркото нещо в обкръжаващата го вселена. Милър опря обувки върху стоманено-керамичната плоча и остави на въртеливото движение да го изправи. Дори се протегна — след дните, прекарани в противоускорителното кресло, свободата го изпълваше с еуфория. Една от техничките разпери ръце — поясен жест за призоваване на вниманието. Милър усили звука в скафандъра.
— … insectes rampant sur ma peau…
Подразнен и нетърпелив да чуе какво се казва, той превключи от вълната на станцията към интеркома.