Милър програмира скафандъра да свири стари парчета от времето, когато харесваше да слуша музика, и се унесе в дрямка. Неусетно заспа и сънува, че е открил тунел в дъното на старата си квартира на Церера, което означаваше, че най-сетне ще бъде свободен.
Последната му закуска бе твърда протеинова пръчка и парче шоколад, измъкнато от забравен от някого авариен пакет. Преглътна го с чаша рециклирана вода, която имаше вкус на желязо и ръжда. Сигналите от Ерос почти се заглушаваха от вибриращите звуци на станцията над него, но Милър долавяше достатъчно, за да е наясно докъде са стигнали нещата.
Холдън беше победил, точно както очакваше. СВП трябваше да отговаря на хиляди гневни запитвания от Земята и Марс, както и на фракции вътре в самия съюз. Но беше късно. „Науву“ щеше да пристигне до няколко часа. Краят наближаваше.
Милър облече за последен път скафандъра, изключи осветлението и изпълзя обратно през шлюза. За един кратък, но напрегнат миг външният люк отказа да се отвори, ключалката мигаше в тревожно червено и той се изплаши, че ще трябва да прекара последните си часове тук, затворен в металния тунел като торпедо, очакващо да бъде изстреляно. Но сетне системата се задейства и люкът се отмести.
На вълната на Ерос не се долавяха думи, само тихи звуци като ромолене на поточе. Милър прекоси широкото устие на доковете. Небето над него се завъртя и „Науву“ изгря над хоризонта подобно на слънце. Дори протегнатата му ръка с разперени пръсти не беше достатъчна да закрие приближаващия се кораб. Призракът Джули го наблюдаваше.
Ако изчисленията му бяха верни, „Науву“ щеше да попадне в центъра на главната ос на Ерос. Милър щеше да бъде пряк свидетел на събитието и вълнението, което породи тази мисъл, го накара да си припомни младежките години. Наистина шоуто щеше да е незабравимо. Поколеба се дали да не го запише. Скафандърът можеше да запаметява визуална информация, приемана в реално време. Но не. Това беше неговият миг. Неговият и на Джули. Нека останалата част от човечеството се чуди какво е било — ако изобщо се интересува.
Могъщото сияние на „Науву“ изпълваше вече една четвърт от небосвода и се бе отделило над хоризонта. Тихият ромон на канала на Ерос се промени в цикличен звук, който по някаква причина му напомняше за зелените радарни екрани от старите филми. Долавяха се и гласове, но не можеше да различи ясни думи, нито да познае езика.
Гигантският факел на „Науву“ изпълваше половината небе и затъмняваше звездите около себе си. Скафандърът на Милър взе да подава тревожни сигнали за увеличаване на радиацията, затова той го изключи.
Един пилотиран от човешка ръка „Науву“ никога не би издържал подобна тяга — и при най-добрите противоускорителни кресла гравитацията щеше да мачка кости. Опита се да прецени с каква скорост ще се носи корабът в момента на удара.
Достатъчно бързо. Това беше най-важното. Скоростта, щеше да е достатъчна.
И там, в центъра на огненото цвете, Милър видя тъмно петно, не по-голямо от върха на молив. Самият кораб. Той си пое дълбоко въздух. Дори когато затвори очи, виждаше червено зарево през клепачите си. Отвори ги отново и този път „Науву“ се бе издължил. Беше придобил очертания. Приличаше на игла, на стрела, на ракета. Юмрук, подаващ се от дълбините. За първи път, откакто се помнеше, Милър се изпълни с благоговение.
Ерос нададе вик.
— НЕ СМЕЙ ДА МЕ ДОКОСВАШ, МАМКА ТИ!
Бавно сиянието на двигателя се промени от кръг през овал до гигантско перо и „Науву“ се показа в цялата красота на сребристия си профил. Милър зяпна.
„Науву“ бе пропуснал целта. Беше сменил посоката. Тъкмо в момента, сега, в този миг, той подминаваше Ерос. Но Милър не бе забелязал пламъчета на маневрени двигатели. А и как ще обърнеш нещо толкова голямо и движещо се тъй бързо, че в единия миг да лети насам, а в следващия нататък, без да се разпадне корабът? Та дори само гравитационното ускорение…
Милър погледна към звездите, сякаш очакваше да види изписан върху тях отговорът. И за негова изненада го видя. Ветрилото на Млечния път все още бе там, както и безкрайната завеса на звездите. Но ъгълът изглеждаше различен. Беше се променило въртенето на Ерос. Връзката му с плоскостта на еклиптиката.