Милър си припомни снимката на девойката и скоростния скутер. Широката ѝ усмивка.
— Казах ти, че е глупава история — рече той.
Кейт Лиу се върна с местно уиски и бира. Милър се зарадва на прекъсването на разговора. Бирата беше за него. Слаба и ароматна, съвсем леко горчива. От тукашна мая и биопродукти.
Хейвлок стискаше чашата с уиски. Милър го прие като знак, че ще се предаде. Едва ли би си позволил да си изпусне нервите пред сегашните си колеги.
— Ей, Милър! Хейвлок! — повика ги познат глас. Йевгени Коб от отдела за убийства. Милър му махна да дойде и разговорът се насочи към разследването на един особено неприятен случай. Ставаше въпрос за мистериозна смърт на съпруг, починал от отравяне, и съмненията, паднали върху жена му заради голямата застраховка, която очакваше да получи.
Малко по-късно Хейвлок вече се смееше гръмогласно и разменяше шеги с останалите. И ако го стрелнеше нечий втренчен поглед или се подхвърлеше хаплива забележка, той не им обръщаше внимание.
Милър тъкмо се отправяше към бара за нови порции, когато терминалът му изписука. И тогава, досущ като връхлитаща лавина, в бара записукаха и други терминали. Милър усети, че стомахът му се свива — всички посетители бяха втренчили погледи в своите терминали.
На екранчето се появи капитан Шадид. Очите ѝ бяха подпухнали и пламтяха от гняв, тя бе живото олицетворение на жена, пробудена посред нощ от спокоен сън.
— Дами и господа — поде Шадид. — Каквото и да правите, зарежете го и се отправете към участъците си за нови нареждания. Случи се нещо извънредно. Преди десет минути откъм Сатурн пристигна некодирано открито съобщение. Все още не сме потвърдили верността му, но подписът съвпада с кодовете от записа. Задържах разпространението му, но съм сигурна, че някой глупак вече го е презаписал и до няколко минути ще се появи по всички мрежи. Ако се намирате в близост до цивилно лице, изключете терминала си. Останалите — ето за какво става въпрос…
Шадид се дръпна настрани и чукна с пръст системния интерфейс. Екранът потъмня. Миг по-късно на него се появи друг човек. Носеше оранжев вакуумен скафандър, но си бе свалил шлема. Землянин, около трийсетгодишен. Бледа кожа, сини очи, черна, късо подстригана коса. Още преди да отвори уста, Милър забеляза, че лицето му е изкривено от гняв и шок. Беше привел глава напред.
— Името ми — обяви той — е Джеймс Холдън.
5.
Холдън
След десет минути при две g Холдън усещаше нетърпима болка в главата. Но Макдоуъл им бе наредил да бързат. „Кентърбъри“ вече подгряваше мощния си двигател. Холдън не искаше да пропусне обратния рейс.
— Джим? Изглежда, имаме проблем тук.
— Слушам те.
— Бека откри нещо, което е достатъчно странно, за да ти се свият топките. Трябва да изчезваме.
— Колко още, Алекс? — попита Холдън за трети път през последните десет минути.
— Остава ни близо час. Искаш ли да преминем на сокче?
„Да преминем на сок“ бе пилотски жаргон за максимална тяга, при която човек би загубил незабавно съзнание. „Сокът“ бе коктейл от лекарства, които пилотското кресло щеше да инжектира, за да му позволи да запази съзнание, да бъде готов да реагира и да не пострада, когато тялото му внезапно натежи до петстотин килограма. Холдън бе използвал неведнъж „сок“ във флотата и възстановяването след това не беше от приятните.
— Не, освен ако не се налага — заяви той.
— Какво значи странно?
— Бека, свържи го. Искам да види това, което виждаме ние.
Холдън глътна една обезболяваща таблетка от запасите в скафандъра и прегледа за пети път данните от сензорите, които му бе пратила Бека. Петното в космоса се намираше на около двеста хиляди километра от „Кентърбъри“. Докато скенерите преминаваха през него, то показваше слаби флуктуации и черно-бялото му оцветяване притрепваше с по-топли оттенъци. Температурното колебание бе съвсем леко, не повече от две десети. Холдън бе изненадан, че Бека го е засякла. Помисли си, че трябва да го отбележи в препоръката ѝ, когато ѝ дойде време за повишение.
— Откъде се взе това? — попита Холдън.
— Нямам представа — отвърна Бека. — Просто някакво петно, съвсем леко по-топло от фона зад него. Бих казала, че е газов облак, защото не получаваме радарно ехо от него, но тук няма откъде да се вземат газови облаци.
— Джим, възможно ли е „Скопули“ да е унищожил кораба, който го е повредил? И това да са изпарения от разрушения кораб? — попита Макдоуъл.