За „Науву“ промяната на курса в последния момент, без да се разпадне, би била нещо невъзможно. Но ето че се бе случило. Ерос едва ли надхвърляше шестстотин кубични километра. Преди намесата на „Протоген“ той бе вторият по натоварване космопорт в Пояса.
И без дори да преодолява хватката на магнитните обувки на Милър, станция Ерос беше отскочила.
49.
Холдън
— Пресвети Боже! — произнесе с равен глас Еймъс.
— Джим — повика го отзад Наоми и Холдън отвори канала към Алекс в пилотската.
— Алекс, видя ли това, което моите сензори твърдят, че сме видели?
— Аха, капитане — отвърна пилотът. — Радарът и визоскопът потвърждават, че за по-малко от минута Ерос се е изместил с двеста километра по посока на въртенето.
— Пресвети Боже! — повтори Еймъс със същия безизразен глас. Металното трополене на отварящи и затварящи се люкове показваше, че Еймъс се катери нагоре по стълбата.
Холдън се опита да овладее раздразнението си, че Еймъс бе напуснал своя пост. По-късно ще се оправя с това. Искаше първо да се увери, че „Росинант“ и неговият екипаж не са станали жертви на групова халюцинация.
— Наоми, провери комуникациите — нареди той.
Наоми се завъртя с креслото към него.
— Как е възможно да си толкова спокоен?
— Паниката няма да помогне. Трябва да сме наясно какво става, преди да съставим разумен план. И държа да ми осигуряваш постоянна връзка.
— Мамка му — изруга Еймъс, докато влизаше в оперативния център. Люкът зад него се затвори със силен трясък.
— Не помня да съм ти нареждал да напускаш поста, моряко — скастри го Холдън.
— Разумен план — повтори Наоми, сякаш думите бяха на чужд език, които не разбираше. — Разумен план.
Еймъс се тръшна в едно кресло с такава сила, че възглавницата го сграбчи и го задържа да не подскочи.
— Ерос е ужасно голям — заяви той.
— Разумен план — промърмори отново Наоми, която очевидно говореше на себе си.
— Ама наистина ужасно голям — завъртя глава Еймъс. — Имате ли представа колко енергия е необходима, за да се отмести едно подобно тяло? Че за това ще идат години.
Холдън си сложи слушалките, за да се изолира, и отново се свърза с Алекс.
— Ерос продължава ли да променя скоростта си?
— Не, капитане. Седи си там, точно като най-обикновен астероид.
— Добре — рече Холдън. — Еймъс и Наоми блокираха. Ти как си?
— Няма да отделя ръце от лостовете за управление, докато онзи копелдак е в нашия район, това поне е сигурно.
„Слава на Бога за военната подготовка“ — помисли си Холдън.
— Добре, дръж ни на постоянна дистанция от пет хиляди километра, докато не ти дам друга заповед. Съобщи ми, ако нещо се премести отново, дори на един сантиметър.
— Прието, капитане — каза Алекс.
Холдън свали слушалките и се обърна към останалите членове на екипажа. Еймъс рееше поглед в тавана и помръдваше леко с пръст, сякаш проследяваше там невидими точки. Погледът му бе замаян.
— Не мога да си спомня точната маса на Ерос, но… — той млъкна, очевидно не се обръщаше към някого.
— Около седем трилиона килограма — осведоми го Наоми. — Приблизително, разбира се. Топлината на повърхността се е покачила с два градуса.
— Божичко! — възкликна механикът. — Хич не ме бива да смятам наум. Такава голяма маса и само два градуса?
— Това е много — увери го Холдън. — А сега да се заемем…
— Приблизително десет екзаджаула — прекъсна го Наоми. — На първа преценка, разбира се, но едва ли греша с големите величини.
Еймъс подсвирна.
— Десет екзаджаула се равняват на какво… на двугигатонова термоядрена бомба?
— Това са към стотина килограма, трансформирани директно в енергия — пресметна Наоми. Гласът ѝ постепенно възвръщаше предишната си увереност. — Нещо, което, разбира се, ние не бихме могли да направим. Но поне тяхното не е чиста проба магия.
Холдън едва сега се вслуша в думите ѝ. Всъщност Наоми навярно бе най-умният човек, когото познаваше. Тя току-що бе заговорила за онова, което той се опитваше да притаи в себе си, откакто Ерос просто бе отскочил встрани. Опасяваше се, че е видял някакво вълшебство, че протомолекулата не е длъжна да се подчинява на законите на физиката. Защото ако бе така, човечеството нямаше никакви шансове.