— Обясни — помоли я той.
— Добре — каза тя и затропа с пръсти върху клавиатурата. — Загряването на Ерос не го е преместило. Така че по-вероятно то е остатъчна топлина от другото, което го е свършило.
— И това означава?
— Че ентропията е в сила и за тях. Че не могат да преобразуват масата в енергия с абсолютна точност. Че техните машини, процеси или каквото там са използвали за преместването на седем трилиона килограма скала, изразходват известна енергия. Приблизително колкото двугигатонова бомба.
— Аха.
— Но не можеш да преместиш Ерос само с двугигатонова бомба — изсумтя Еймъс.
— Да, така е — съгласи се Наоми. — Тези два гигатона са само остатъците от трапезата. Страничен топлинен продукт. Постижението им е невероятно, но не и идеално. Което потвърждава, че не е магия.
— Макар че можеше и да е — промърмори Еймъс.
Наоми погледна Холдън.
— Значи ние… — поде той, но Алекс го прекъсна по интеркома.
— Капитане, Ерос се движи отново.
— Следвай го и ми дай курс и скорост веднага щом ги определиш — нареди Холдън и се обърна към своя пулт. — Еймъс, слизай в машинното. Ако втори път го напуснеш без моя заповед, ще наредя на старши офицера да те пребие до смърт с щанга.
Единственият отговор бе свистенето на хидравличния люк и тропотът от затръшването му.
— Алекс — повика Холдън пилота. — Какво става?
— Поне е сигурно, че се движим към Слънцето — съобщи Алекс със спокоен и професионален тон. Холдън бе започнал кариерата си във флота като младши офицер. Никога не бе ходил в школа за пилоти, но знаеше, че годините на обучение са разделили ума на Алекс на две половини: пилотски проблеми и всичко останало от второстепенна важност. Синхронизирането на скоростта с Ерос и установяването на нов курс бяха задачи за първата половина. Пришълците от далечни звезди, опитващи се да унищожат човечеството, не спадаха към пилотските проблеми и следователно засега можеха да бъдат пренебрегнати. По-късно Алекс можеше да си позволи лукса да получи нервна криза, но засега просто си вършеше работата.
— Върни се на петдесет хиляди километра и поддържай постоянна дистанция — нареди му Холдън.
— Ха — възкликна Алекс. — Капитане, „поддържането“ на дистанция може да се окаже проблем. Ерос току-що изчезна от радара.
Холдън усети, че гърлото му се свива.
— Я повтори?
— Ерос току-що изчезна от радара — повтори Алекс, но Холдън вече се надвесваше над монитора, за да провери сам. Визоскопите показваха, че астероидът продължава по новия си курс към Слънцето. Термалният образ бе малко по-топъл от околния космос. Странният хор от гласове и безумните звуци, леещи се откъм станцията, все още се чуваха, макар и по-слабо. Но радарът твърдеше, че пред тях няма нищо.
„Магия“ — произнесе един тих глас в ума му.
Не, не беше магия. Хората също строяха стелт-кораби. Покритието им поглъщаше радарните вълни, вместо да ги отрази. Изведнъж задържането на астероида във видимия спектър се оказа особено важно за него. Ерос бе демонстрирал, че може да се движи и маневрира бързо, и сега бе невидим за радара. Беше напълно възможно тази скала с размерите на планина да изчезне.
С ускоряването на „Роси“ гравитацията започна да се усилва.
— Наоми?
Тя го погледна. В очите ѝ все още се четеше страх, но се владееше. Засега.
— Джим?
— Ще ми осигуриш ли връзка?
Тя кимна и протегна ръка към пулта.
— Корвета на ООН, тук „Росинант“, моля отговорете.
— Слушаме ви, „Росинант“ — чу се глас след около половин минута, прекъсван от радиошум.
— Обаждаме се за потвърждение на данните от сензорите — заговори Холдън и им препрати информацията за движението на Ерос. — И вие ли видяхте същото?
Нова пауза, този път по-дълга.
— Потвърдено, „Росинант“.
— Зная, че за малко да започнем да се гърмим и прочее, но мисля, че този момент остана в миналото — произнесе Холдън. — Както и да е, сега преследваме астероида. Ако го изгубим визуално, може никога да не го открием. Ще ни придружите ли? По-добре да сме повече, ако това нещо реши да стреля по нас.
Отново пауза, този път продължи почти две минути. Сетне се обади друг, женски глас, в който липсваха арогантността и гневните нотки на предишния.
— „Росинант“, аз съм капитан Макбрайд от ескортен кораб „Рави“. — „Ах — помисли си Холдън. — Явно досега съм разговарял с първия офицер. Капитанът най-сетне пое рупора. Това може би е добър знак.“ — Пратих съобщение на командването на флота, но то ще пътува двайсет и три минути, а астероидът набира скорост. Имате ли план?