— Не съвсем, „Рави“. Ще го следваме и ще събираме данни, докато изникне възможност да предприемем нещо по-съществено. Но ако ни последвате, надявам се някой от хората ви да не открие случайно огън по нас.
Последва нова пауза. Холдън знаеше, че капитанът на „Рави“ се опитва да прецени дали му казват истината. Ами ако и Холдън е забъркан в случващото се? На тяхно място и той би се запитал същото.
— Вижте — заговори той. — Казах ви името си. Джеймс Холдън. Служил съм като лейтенант в ООН. Досието ми е в архивите ви. Там пише, че съм уволнен дисциплинарно, но също и че семейството ми живее в Монтана. Не бих искал този астероид да се сблъска със Земята, също както и вие.
Мълчанието от другата страна продължи още няколко минути.
— Капитане — каза жената отсреща. — Сигурна съм, че моите началници биха желали да ви държим под око. Така че ще ви придружим, докато по-умни глави решат какво да правим.
Холдън въздъхна тихо.
— Благодаря ви, Макбрайд. Вие дръжте връзка с вашите хора, а аз ще опитам да се свържа с моите. Две корвети едва ли ще оправят всички проблеми.
— Прието — отговориха от „Рави“ и прекъснаха връзката.
— Свързах се с Тихо — съобщи Наоми.
Холдън се облегна назад, притиснат от нарастващата гравитация. Дълбоко в него се зараждаше и набираше сили неприятната увереност, че няма никаква представа какво прави, че всичките им досегашни планове са се провалили и че краят може би е близо. Слабата надежда, която хранеше доскоро, бе започнала да се топи.
„Как може да си толкова спокоен?“
„Имам подозрението, че присъствам на края на човешката раса — отвърна мислено Холдън. — Ще се свържа с Фред, за да не съм виновен само аз, че никой не знае как да го спрем. И разбира се, не съм никак спокоен. Само прехвърлям вината на други.“
— С каква скорост? — попита навъсено Фред Джонсън.
— Четири g и продължава да расте — докладва Холдън с дрезгав глас. — А освен това е невидим за радарите.
— Четири g. Имаш ли представа колко е тежък Ерос?
— Ами тук го обсъждахме вече — рече Холдън, опитвайки се да прикрие раздразнението си. — Въпросът е какво да правим сега? „Науву“ пропусна целта. Плановете ни отидоха по дяволите.
Последва нов тласък на гравитацията, докато Алекс ускоряваше, за да не изостане от Ерос. Още малко и щеше да е невъзможно да говорят.
— Сигурно ли е, че се насочва към Земята? — попита Фред.
— Алекс и Наоми са уверени в това на деветдесет процента. Трудно е да сме съвсем точни, когато трябва да разчитаме само на визуална информация. Но им вярвам. Аз също бих се отправил натам, щом има трийсетина милиарда нови гостоприемници.
Трийсет милиарда нови гостоприемници. Осем от които са и негови родители. Представи си татко Том като вързоп от бълващи кафеникав бълвоч тръби. Мама Елиса, от която е останал само гръдният кош, се влачи с една оголена до кокал ръка по земята. И при толкова много биомаса какво ще направи протомолекулата? Ще премести Земята? Ще изключи Слънцето?
— Трябва да ги предупредим — заяви Холдън, внимавайки да не заплете език.
— Не мислиш ли, че вече знаят?
— Те виждат заплахата. Но може да не виждат края на живота в Слънчевата система — каза Холдън. — Търсеше причина, за да седнеш на масата за преговори? Какво ще кажеш за тази: да се съюзим или да умрем.
Фред помълча няколко секунди. Докато чакаше, Холдън се заслуша в странния пукот на уредите за измерване на радиацията. „Когато се мотаеш наоколо четиринайсет милиарда години — зашепна един глас в главата му — и видиш каквото аз съм видял, всичко това няма да ти се стори важно.“
— Ще видя какво мога да направя — обеща Фред, като прекъсна лекцията на вселената върху преходното. — А вие какво ще предприемете междувременно?
„Ще бъдем надбягани от един астероид и после ще гледаме как умира люлката на човечеството.“
— Отворен съм за предложения — рече Холдън.
— Защо не опитате да взривите някои от бойните глави, монтирани от нашия екип. Да отклоните Ерос от курса. Да ни спечелите време.
— Те са с детонатори за движение. Не можем да ги задействаме — обясни Холдън и последните му думи преминаха във вик, когато креслото го прободе на десетина места и го инжектира с огън. Алекс бе ускорил рязко, което означаваше, че Ерос е сторил същото, и той се безпокоеше да не изостане. С каква скорост летяха сега? Дори „на сокче“ не можеха да издържат продължително ускорение над седем или осем g без сериозни рискове. Ако Ерос продължаваше да поддържа подобно темпо, щеше да им се измъкне.