Термоядрените глави бяха в товарния отсек на кораба: сиви квадратни сандъци, два пъти по-високи, отколкото дълги, като тухли в плътна полепваща пяна. Милър изгуби двайсет минути, докато открие в шкафчетата флакон с разтворител, в който все още бе останало малко. Тънкият спрей миришеше на озон и масло и под него розовата пяна се топеше бързо. Милър коленичи до бомбите и изяде една протеинова пръчка с вкус на ябълка. Джули седеше до него, положила безтегловната си глава на рамото му.
Милър помнеше само няколко случая в живота си, когато бе флиртувал с вярата. Повечето бяха от времето, когато бе още млад и готов да опита всичко. Сетне остаря, помъдря и понесе смазващия удар на развода. Разбираше необходимостта от вяра в едно по-висше същество, могъщ и състрадателен разум, който вижда всичко от толкова високо, че дребните неща и злините нямат значение. Все още хранеше частица от тази вяра. Просто не можеше да се убеди в нейната истинност.
И въпреки това може би наистина съществуваше някакъв план. Може би вселената го бе поставила на нужното място в нужния момент, за да стори това, което не би могъл никой друг. Може би всички болки и страдания, които бе преживял, всички разочарования и унижения през годините, в които се бе занимавал с изметта на човечеството, бяха с определена цел — да му помогнат да се озове тук, в този момент, готов да умре и само за да спечели малко време на човечеството.
„Би било хубаво, ако е така“ — произнесе Джули в ума му.
— Би било хубаво — съгласи се той с въздишка. При звука на гласа му видението изчезна.
Бомбите бяха по-тежки, отколкото си спомняше. При едно g не би могъл да ги премести. Дори при една трета беше тежка борба, но не невъзможна. Сантиметър по сантиметър той издърпа една от тях до близката количка и я изтика през шлюза. Над главата му Ерос продължаваше да си напява.
Наложи се да почине, преди да продължи. Шлюзът бе толкова малък, че побираше само по една бомба. Той се покатери, за да достигне външния люк, после повдигна бомбата с ремъци, които бе взел от товарния отсек. А след като я изнесе отвън, трябваше да я прикачи за кораба с магнитните скоби, за да попречи на въртенето на Ерос да я засили към космоса. Когато привърши и с това, седна да си отдъхне половин час.
Непрестанно усещаше нови удари, подсказващи, че Ерос ускорява. Бяха като изстрели от пушка, но можеха с лекота да пробият кораба или да преминат през него, ако го улучат. Шансовете да уцелят дребен предмет като него, разбира се, бяха нищожни. Пък и този метеоритен дъжд щеше да секне веднага щом напуснат пределите на Пояса. Дали Ерос ще го напусне? Даде си сметка, че не знае накъде лети астероидът. Беше приел, че курсът му е към Земята. Холдън вероятно знаеше.
Раменете го боляха от усилието. Разтревожи се дали не е претоварил количката. Колелата ѝ бяха по-яки от магнитните му подметки, но това не пречеше да се повредят. Астероидът над него се разтресе веднъж, после отново и отново. Ръчният терминал прекъсна астероидния канал, предупреждавайки го за ново повикване. Той погледна екранчето, сви рамене и прие разговора.
— Наоми — рече, преди тя да заговори. — Как я карате там?
— Здрасти — отвърна тя.
Мълчанието се проточи.
— Значи си говорила с Холдън?
— Говорих — потвърди. — Той все още търси начин да те измъкнем.
— Холдън е добър човек — рече Милър. — Но те моля да го разубедиш — заради мен.
Нова пауза, този път далеч по-неловка.
— Какво правиш там? — попита тя. Сякаш можеше да ѝ отговори. Сякаш целят му живот можеше да се събере в отговора на един простичък въпрос. Той се поколеба върху смисъла на думите ѝ и се съсредоточи само върху това, което тя бе казала:
— Ами, имам термоядрена бомба, завързана за товарна количка. В момента я тикам към шлюза, защото смятам да я откарам на станцията.
— Милър…
— Проблемът е, че ние третираме Ерос като обикновен астероид. Хората започват да си дават сметка, че това е прекалено опростено, но им трябва време, за да привикнат с промяната. Дори флотовете ще гледат на него по-скоро като на билярдна топка, докато всъщност той е плъх.
Говореше прекалено бързо. Думите се сипеха от устата му. Ако не ѝ даде възможност, тя няма да заговори. И няма да се наложи да чуе какво ще му каже. А не искаше да ѝ позволява да го разубеди.