— Ами, не — рече Милър, но Джули застана до него с развети коси, сякаш беше под вода. Беше окъпана в по-силна звездна светлина, отколкото имаше навън. — Чакай. Всъщност има. Няколко неща. Родителите на Джули. Те ръководят търговска компания „Мао-Квиковски“. Знаели са за избухването на войната още преди да се случи. Вероятно са имали връзки с „Протоген“. Постарай се да не се измъкнат. И ако ги видиш, предай им, че съжалявам, задето не я открих навреме.
— Разбрано.
Милър примижа в тъмнината. Имаше ли още нещо? Трябваше ли да има? Може би кратко послание до Хейвлок? Или до Мус. До Диого и приятелите му от СВП? Но тогава би трябвало да знае какво да им каже.
— Май това е всичко — приключи Милър. — Беше ми приятно да работя с теб.
— Съжалявам, че се стигна до това — каза Холдън. Не беше извинение за стореното и казаното, за избора или отказа.
— Тъй де. Но какво друго би могъл да направиш, нали?
Това бе най-близката точка до сбогуване, до която щяха да стигнат. Милър прекъсна връзката, извика програмата, която Наоми му бе пратила, и я активира. И докато се занимаваше с това, отново включи канала на Ерос.
Тих, стържещ звук, като нокти, плъзгащи се по безкраен лист хартия. Той пусна светлините на количката и мрачната вътрешност на Ерос се озари в индустриално сиво, а сенките се спотаиха в ъглите. Представи си, че в озарената част стои Джули, сякаш е под светлините на прожектори и сиянието къпе нея и всичко наоколо в последните останки от някогашна силна мечта.
Милър освободи спирачките, натисна дръжките и се отправи за последен път към вътрешността на Ерос.
51.
Холдън
Холдън знаеше, че хората могат да издържат за кратък период на огромно гравитационно натоварване. Оборудвани с подобаваща обезопасителна система, професионални храбреци бяха издържали на удари от по двайсет g. Човешкото тяло бе податливо и гъвкаво, то поглъщаше енергията с меките си тъкани и разпределяше ударите върху обширни площи.
Освен това знаеше, че продължителното излагане на силна гравитация създава възможност да се проявят слабите места в кръвоносната система. Имаш лек дефект в някоя артерия, заплашващ да се превърне в аневризма след четирийсет години? Няколко часа при седем g са достатъчни, за да цъфне. Очните капиляри първи започваха да отслабват. Самите очни ябълки се деформираха и понякога получаваха трайни увреждания. А после идваше ред на кухини, като белите дробове и храносмилателния канал. Натрупаш ли достатъчно гравитация, те колабират.
И така, бойните кораби можеха да маневрират при гигантски натоварвания, но всяка секунда на пределно натоварване само умножаваше опасността.
Нямаше нужда Ерос да стреля с каквото и да било по тях. Достатъчно бе да продължи да ускорява, докато телата им експлодират под огромното натоварване. На пулта му бе изписано пет g и докато гледаше към него, цифрата се смени с шест. Не можеха да издържат още дълго на това. Ерос щеше да им се изплъзне. Нищо не можеха да направят.
Но въпреки това Холдън не даваше заповед на Алекс да преустанови надбягването.
Сякаш Наоми бе прочела мислите му, защото на екранчето се появи кратък текст: „Не можем да продължаваме така“, с нейното име отпред.
„Фред работи по въпроса. Може би искат да сме в максимална близост до Ерос, когато измислят някакъв план“ — написа той. Дори местенето на пръстите по клавишите беше невероятно трудно.
„В максимална близост до какво?“ — натрака Наоми.
Холдън не отговори. Нямаше представа. Кръвта му пламтеше от лекарствата, които го поддържаха буден и във форма, дори когато тялото му бе почти смазано. Но Фред сигурно щеше да измисли нещо. Много умни хора около него сега си блъскаха главите.
И Милър.
Милър, който в този момент тикаше термоядрена бомба по коридорите на Ерос. Когато противникът ти има технологично предимство, трябва да го нападнеш с колкото се може по-нискотехнологични средства. Може би един меланхоличен детектив, тикащ ядрена бойна глава върху проста товарна количка, би могъл да проникне през защитата им. Наоми бе казала, че това не е магия. Може би Милър ще успее и ще им осигури времето, от което се нуждаят.
Каквото и да стане, Холдън искаше да е там, дори само за да присъства.
„Фред“ — написа Наоми.
Холдън потвърди връзката. Фред го гледаше като човек, опитващ се да прикрие усмивката си.
— Холдън — заговори той. — Как се справяте там, момчета?
„Шест g. Плюй по-бързо камъчето.“
— Разбрах. Оказа се, че ченгета на ООН са се заели с мрежата на „Протоген“ и търсят обяснение за случващото се. Познай кой е показан като обществен враг номер едно за големите клечки от „Протоген“? Моя милост. Изведнъж всичко е забравено и Земята ме приема обратно в топлите си обятия. Врагът на моя враг ме смята за добропорядъчно копеле.