„Добре. Далакът ми се сплеска. Побързай.“
— Предположението, че Ерос се готви да се удари в Земята, ги изправи на нокти. Става въпрос за изтребление на голяма част от човешкия род. Но хората от ООН са гледали записите от Ерос и явно това ги плаши най-много.
„И?“
— Земята се готви да изстреля целия си наземен ядрен арсенал. Хиляди атомни бомби. Решили са да изпарят астероида. Флотът ще пресрещне останките след първоначалната атака и ще стерилизира целия район на космоса с постоянни атомни бомбардировки. Зная, че е рисковано, но с това разполагаме.
Холдън овладя импулса да завърти глава. Не искаше да се озове с буза, залепена постоянно за облегалката.
„Ерос избягна «Науву». В момента лети с шест g и според Наоми Милър не чувства никакво ускорение. Каквото и да прави Ерос, няма същите инерциални ограничения, които имаме ние. Какво ще му попречи да избегне и друга атака? При подобна скорост ракетите няма да могат да променят курса си и да го прехванат. И в какво смятате да се прицелвате? Ерос вече не се вижда на радара.“
— Тук на сцената излизаш ти. Искаме от теб да се опиташ да го осветиш с лазерен целеуказател. Можем да използваме насочващата система на „Росинант“, за да се ориентират нашите ракети.
„Не ми се ще да споря с теб, но ще бъдем вън от играта далече преди тези ракети да се приближат. Няма да издържим много. Не можем да ги насочваме вместо вас. А когато изгубим и визуален контакт, никой няма да знае къде е Ерос.“
— Бихте могли да преминете на автопилот — подхвърли Фред.
С което искаше да каже „Може да се наложи да умрете в тези кресла, в които седите в момента“.
„Винаги съм мечтал да се превърна в мъченик и прочее, но какво те кара да мислиш, че «Роси» би могъл да издържи на темпото му? Няма да погубя екипажа си само защото не можете да измислите свестен план.“
Фред се наведе към екрана и присви очи. За първи път маската се смъкна от лицето му и Холдън видя страха и безнадеждността зад нея.
— Виж, разбирам какво искам от теб, но ти знаеш какви са залозите. Не ти се обаждам, за да чуя защо планът ми няма да успее. Или ще ни помогнеш, или се отказваш. Защото в този момент адвокат на дявола е просто друго име за задник.
„На път съм да издъхна под смазваща тежест, вероятно ще получа трайни увреждания и това е само защото не искам да се откажа, копеле такова. А ти искаш да обрека и екипажа си.“
Необходимостта да изписва думите имаше и предимството, че му даваше време да овладее емоционални изблици. Вместо да се нахвърли върху Фред и да оспорва идеите му, той изписа само „Остави ме да помисля“ и прекъсна връзката.
Системата за оптично наблюдение, следяща Ерос, започна да мига тревожно, показвайки, че астероидът отново увеличава скоростта. Седящият на гърдите му колос натежа с още няколко килограма, докато Алекс ръчкаше „Росинант“ да не изостава. Друг червен индикатор го осведоми, че заради продължителния период, прекаран при настоящото ускорение, може да очаква до 12 процента от екипажа да изгуби съзнание. Процентът непрестанно нарастваше. След известно време щеше да достигне 100 процента. Опита се да си припомни максималното теоретично ускорение на „Роси“. Алекс бе летял вече веднъж за кратко при дванайсет g, когато напуснаха „Донагър“. Границата щеше да е някъде в този диапазон. Петнайсет g? Двайсет?
Милър не бе почувствал никакво ускорение. С каква скорост може да лети астероидът и да не усещаш нищо?
Почти без да осъзнава какво прави, Холдън активира системата за изключване на главния двигател. След броени секунди беше в безтегловност, измъчван от болезнена кашлица, докато вътрешните му органи се опитваха да се върнат по местата си в тялото му. Веднага щом се възстанови достатъчно, за да си поеме дълбоко въздух за първи път от няколко часа, Алекс се обади по интеркома.
— Капитане, ти ли изключи двигателите?
— Да, аз. Ние бяхме дотук. Ерос ще ни се измъкне, каквото и да правим. Само удължаваме неизбежното и рискуваме да загубим част от екипажа.
Наоми завъртя кресло и го дари с лека усмивка. Имаше тъмни сенки под очите от ускорението.
— Направихме, каквото можахме — рече тя.
Холдън се изстреля толкова рязко от креслото, че ожули ръце в тавана, тласна се и от него и прикова гръб в стената, като се улови за извода на пожарогасителя. Наоми го гледаше, изцъклила комично очи от другия край на помещението. Знаеше, че сигурно изглежда смешно, като непослушно дете, измъкнало се на свобода, но не можеше да се спре. Пусна пожарогасителя и полетя леко към центъра. Изглежда, се беше ударил с ръка в стената, защото кокалчетата го боляха.