Червената мараня пред очите му бе приела странна форма. Трябваше да минат няколко секунди, преди да осъзнае, че на пулта мига червена лампичка, съобщаваща, че го търсят от „Рави“. Той се оттласна от облегалката, доближи пулта и включи връзката.
— Тук „Росинант“, „Рави“. Слушам ви.
— Холдън, защо спряхте? — попита Макбрайд.
— Защото и без това нямаше да издържим, а опасността да изгубя някого от екипажа нарастваше. — Стори му се, че прозвуча като от устата на страхливец. Но Макбрайд явно не мислеше така.
— Прието. Очаквам нови заповеди. Ще ви съобщя, ако настъпи промяна.
Холдън прекъсна връзката и забоде празен поглед в пулта. Визуално проследяващата система полагаше отчаяни усилия да задържи Ерос в обсега си. „Роси“ беше добър кораб. Последна дума на техниката. И тъй като Алекс бе маркирал астероида като заплаха, компютърът щеше да стори всичко по силите си, за да го проследи. Но Ерос се носеше с огромна скорост, обект с ниско албедо, който не отразява радар. Дори при високи ускорения можеше да предприема непредсказуеми маневри. Беше въпрос единствено на време кога ще го изгубят, особено ако самият Ерос искаше да се скрие.
На съседния екран друг индикатор го осведоми, че „Рави“ е включил своя идентификатор. Стандартна процедура за всеки военен кораб, за да съобщава къде е, когато не се налага да се крие. Някой от техниците на борда на корветата вероятно го бе активирал по навик.
И сега „Роси“ го бе регистрирала като разпознат съд и го бе прехвърлила на тактическия дисплей като пулсираща точка с названието до нея. Холдън продължи да я разглежда с празен поглед. Сетне се ококори.
— По дяволите! — изруга той и включи интеркома. — Наоми, трябваш ми в оперативния.
— Бих предпочела да постоя тук малко — каза тя.
Холдън натисна бутона за обща тревога на кораба. Замигаха червени аварийни светлини, между стените отекна воят на алармата.
— Старши офицер Нагата в оперативния център — произнесе заповеднически той. По-късно ще му се сърди. Беше готов да го понесе. В момента не искаше да губят и миг.
Наоми се появи в центъра за по-малко от минута. Холдън вече се бе закопчал в креслото и придърпваше екраните. Тя го погледна въпросително: „Ще се мре ли в края на краищата?“, но не каза нищо. Щом е наредил — така да бъде. За миг изпита към нея едновременно възхищение и раздразнение. Успя да открие каквото му трябваше в регистъра, преди тя да заговори.
— И така — поде. — Свързахме се с Милър по радиото точно след като Ерос изчезна от радара. Прав ли съм?
— Да, точно така — потвърди тя. — Но скафандърът му не е достатъчно мощен да предава на голямо разстояние през скалната маса на Ерос, навярно някой от прикачените товарни кораби е играл ролята на предавател.
— Което означава, че това, което Ерос използва, за да неутрализира радара, не заглушава и радиопредаванията?
— Така изглежда — съгласи се Наоми с нарастващо любопитство в гласа.
— А ти все още имаш командните кодове за петте транспортни кораба на СВП на повърхността?
— Да, сър. — Миг по-късно. — О, мамка му!
— Добре! — Холдън завъртя ухилен креслото към нея. — Защо „Роси“ и всички останали флотски кораби в системата имат програма за изключване на своите идентификатори?
— За да не могат вражеските кораби да прехванат с ракети опознавателния сигнал и да ги унищожат — отвърна тя, също усмихната.
Холдън завъртя отново креслото към пулта и повика на връзка станция Тихо.
— Старши офицер, ще бъдете ли така добра да използвате командните кодове, които ви даде Милър, за да включите системите на онези пет товарни кораба на СВП и да активирате техните идентификатори? Освен ако нашият посетител на Ерос не може да надбяга и радиовълни, мисля, че открихме начин да решим проблема с ускорението.
— Тъй вярно, капитане — подвикна бодро Наоми. Без да погледне към нея, Холдън знаеше, че продължава да се усмихва, и това стопи и последните останки от лед в корема му. Вече имаха план. Сега вече знаеха какво да правят.
— Имаме повикване от „Рави“ — съобщи Наоми. — Да ви свържа ли, преди да активирам идентификаторите?
— Да, за Бога.
Чу се тихо изщракване.
— Капитан Холдън. Получихме нови заповеди. Изглежда, че ще трябва да проследим това нещо още известно време.
Макбрайд говореше като човек, осъден на смърт. Стоически.
— Ще ви предложа да изчакате няколко минути — каза Холдън. — Имаме друго решение.
Наоми се зае да активира опознавателните системи на петте кораба на повърхността на Ерос, а Холдън описа плана пред Макбрайд и после, по друг канал, на Фред. Докато Фред успее да прати възторжено одобрение и докато сигналът ги застигне, петте кораба вече писукаха задружно на екрана, съобщавайки на цялата Слънчева система къде се намират. Час по-късно най-големият междупланетен рояк от ядрени оръжия в историята на човечеството вече бе изстрелян и се насочваше на пресечен курс с Ерос.