— Не мисля, че е възможно, капитане. „Скопули“ е почти невредим. Отворът в корпуса е пробит с насочени заряди, а не от торпедно попадение и не смятам, че са отвръщали на огъня. Не е изключено „Скопули“ да е бил на това място по-рано, но…
— Малко вероятно. Връщай се по-бързо у дома, Джим. Колкото се може по-бързо.
— Наоми, какво може да е това, което постепенно повишава температурата си, но не може да се засече от радар или ладар, когато го сканираш? Дай някаква идея — помоли Холдън.
— Хъммм… — Наоми го погледна замислено. — Всеки предмет, който абсорбира енергия от сензорните системи, би имал подобна картина. И ще се нагорещява, докато я поглъща.
Инфрачервеният монитор на сензорния пулт до креслото на Холдън засия като слънце. Алекс изруга силно в интеркома.
— Видяхте ли това? — извика той.
Холдън не му обърна внимание и повика на връзка Макдоуъл.
— Капитане, току-що засякохме силно инфрачервено изригване — докладва.
В продължение на няколко секунди нямаше отговор. Когато Макдоуъл се появи отново на екрана, лицето му беше изопнато. Холдън никога досега не го бе виждал толкова изплашен.
— Джим, от горещото петно току-що се появи кораб. Излъчва топлина като побъркан — съобщи Макдоуъл. — Откъде, по дяволите, се е взел?
Холдън понечи да отговори, но Бека го изпревари.
— Нямам представа, сър. Но е по-малък от топлинния си еквивалент. Радарът показва кораб от клас фрегата.
— И с какво е оборудван? — попита Макдоуъл. — С невидимост? С вълшебна машина за телепортация?
— Сър — обади се Холдън. — Наоми изказа предположението, че топлината, която засичаме, може да произхожда от поглъщащи енергия материали. Като стелтова обшивка. Което означава, че този кораб се е спотайвал нарочно. И че намеренията му едва ли са добри.
Сякаш в отговор на това допускане на радара се появиха шест обекта, сияещи жълтеникави иконки, които незабавно се оцветиха в оранжево, след като системата отбеляза ускорението им. На „Кентърбъри“ Бека извика: „Шест нови обекта на курс за пресичане!“
— Исусе Христе на пилон, този кораб да не би да изстреля по нас торпеда? — извика Макдоуъл. — Да не са решили да ни цапнат?
— Да, сър — потвърди Бека.
— Време до сблъсъка?
— По-малко от осем минути, сър — докладва тя.
Макдоуъл изруга под нос.
— Джим, това са пирати.
— С какво можем да ви помогнем? — попита Холдън, опитвайки се да говори хладнокръвно и професионално.
— Първо, освободи радиоефира и остави хората ми да действат. Имаш поне час полет до тук. Торпедата ще пристигнат след осем минути. Край на връзката. — Чу се щракване, оповестяващо, че капитанът е прекратил разговора.
Интеркомът забуча от гласове. Алекс настояваше да преминат на „сок“ и да изпреварят торпедата до „Кент“, Наоми приказваше нещо за заглушаване на ракетното насочване, Еймъс ругаеше стелт-кораба и попържаше близките роднини на екипажа му. Шед единствен запази самообладание.
— Млъквайте всички! — изрева Холдън в микрофона. На кораба се възцари шокирана тишина. — Алекс, изчисли най-бързия курс до „Кент“, който няма да ни утрепе. Съобщи ми, когато си готов. Наоми, осигури триканална връзка с Бека — аз, ти и тя. Ще помогнем с каквото можем. Еймъс, ако ще псуваш, изключи звука.
Той зачака. Часовникът отброяваше неумолимо секундите до сблъсъка.
— Връзката осигурена — докладва Наоми. Холдън чуваше ясно два различни фонови шума.
— Бека, говори Джим. Наоми също е на този канал. Кажи ни с какво можем да ви помогнем. Наоми предлагаше нещо за заглушаване на сигналите.
— Правя всичко, което зная — отвърна Бека с изумително спокоен глас. — Осветяват ни с целеуказателен лазер. Изстрелвам всякакви боклуци, за да ги объркам, но са страшно добри. Ако бяхме по-близо, този лазер щеше да пробие дупка в корпуса.
— А какво ще кажеш за отражатели? — намеси се Наоми. — Сняг, например?
Докато Наоми и Бека разговаряха, Джим отвори двустранна връзка с Ади.
— Здрасти, тук е Джим. Накарах Алекс да изчисли най-краткия курс и ще сме при вас преди…
— Преди ракетите да ни превърнат в летящи тухли? — довърши Ади. — Добра идея. Виждам, че бързаш, за да не изпуснеш шоуто. — Дочуваше леко подигравателни нотки в гласа ѝ.
— Ади, моля те, исках да ти кажа нещо…
— Джим, какво мислиш? — попита Наоми на другия канал.
Холдън изруга. За да се прикрие, попита:
— За кое?