Холдън прокара пръсти през косата си и се намръщи, усетил, че е мазна. Два дена в постоянно ускорение и никакъв шанс за душ.
— Не мога да го направя — заяви Холдън. — Залогът е твърде висок. Планът ще бъде изпълнен. Съжалявам.
— Тя може да те победи — изтъкна Милър.
— Какво?
— Добре, може и да не го направи. Имаш предостатъчно оръжия. Но протомолекулата знае как да се бори с инерцията. А Джули? Тя е боец, Холдън. Ако я предизвикаш, аз залагам на нея.
Холдън бе гледал записа с боя между Джули и нападателите от стелт-кораба. Тя наистина бе прецизна и точна в движенията си. Проведе боя, без да отстъпи и сантиметър. Беше видял безумните пламъчета в очите ѝ, когато я приклещиха и заловиха. Само броните на нападателите ѝ ги бяха спасили да не получат по-сериозни увреждания.
Холдън усети, че настръхва при мисълта какво би станало, ако Ерос реши да се бие. Досега се задоволяваше само да избягва непохватните им атаки. Но какво ще се случи, ако започне война?
— Би могъл да я намериш — рече той. — И да използваш бомбата.
— Ако не успея да я убедя — отвърна Милър. — Съгласен. Ще я намеря. И ще говоря с нея. Не се ли получи, ще се погрижа да я премахна, а вие ще очистите останките. Става. Но първо трябва да ми дадеш време да опитам.
Холдън погледна към Наоми. Беше пребледняла. Чудеше се какво ли си мисли в момента.
— Трябват ли ти повече от двайсет и седем часа? — попита накрая Холдън.
Милър въздъхна дълбоко. Когато заговори, в гласа му се усещаше благодарност.
— Не зная. Тук има няколко хиляди километра тунели и нито една от транспортните системи не работи. Ще трябва да обикалям и да влача с мен тази проклета количка. Да не говорим, че нямам никаква представа какво търся. Дай ми малко време, за да се ориентирам.
— Но нали не си забравил, че ако не се получи, ще трябва да я убиеш? Себе си и Джули?
— Не съм.
Холдън поиска от „Роси“ да изчисли колко време ще отнеме на Ерос да стигне Земята при сегашното ускорение. Ракетите от Земята преодоляваха разстоянието далеч по-бързо от Ерос. Междупланетните балистични ракети бяха всъщност свръхмощни ъпстейнови двигатели с монтирани отпред атомни бомби. Ограниченията за скоростта им бяха само границите на самите двигатели. Ако не уцелят, на Ерос щеше да му е нужна седмица, за да стигне Земята, стига да запази сегашното темпо на ускорение.
Все пак имаше възможност да се маневрира.
— Почакай, трябва да направя някои проверки тук — каза той на Милър. — Наоми, ракетите се носят по права линия към Ерос и „Роси“ смята, че ще пресекат траекторията му след двайсет и седем часа. Колко време ще можем да спечелим, ако променим правата линия в дъга? И колко голяма може да е извивката на тази дъга, така че ракетите да не изгубят шанса да ударят Ерос, когато приближат?
Наоми завъртя глава и го погледна подозрително с присвити очи.
— Какво си намислил? — попита тя.
— Да дам шанс на Милър да спре първата междувидова война.
— Нима ще се довериш на Милър? — попита тя с изненадваща злоба. — Ти мислеше, че е побъркан. Изхвърли го от кораба, защото го обяви за психопат и убиец, а сега възнамеряваш да го оставиш да говори от името на човечеството на една чуждоземна и богоравна твар, която възнамерява да ни разкъса на парченца?
Холдън едва успя да потисне усмивката си. От опит знаеше, че не е добра идея да кажеш на една жена колко хубава става, когато е гневна. А и освен това му беше нужна с ясен ум.
— Веднъж ми каза, че Милър е прав, макар аз да смятах, че греши.
— Не съм го казала просто така — възрази Наоми, като произнасяше бавно думите, сякаш говореше на умствено изостанало дете. — Казах само, че беше прав да застреля Дрезден. Това не означава, че го смятам за психически устойчив. Джим, този човек се готви да извърши самоубийство. Той е обсебен от онова мъртво момиче. Не мога дори да гадая какво става сега в главата му.
— Съгласен. Но той е там, на сцената, умее да анализира нещата и има богат опит. Този тип ни проследи чак на Ерос, като знаеше само името на кораба. А това не е никак малко. Никога не бяхме се срещали, но ме познаваше достатъчно добре от събраната информация, за да знае, че съм нарекъл кораба на името на коня на Дон Кихот.
Наоми се засмя.
— Наистина? Оттам ли си го взел?
— Така че, когато казва, че познава Джули, склонен съм да му вярвам.
Наоми понечи да каже нещо, но се поколеба.