— Да използваме „Рицар“, за да отвлечем ракетите встрани — повтори Наоми.
— Можем ли да го направим?
— Не е изключено. Ти изобщо слушаше ли ни?
— Аа, тук стана нещо, което ме отвлече за малко. Я повтори.
— Опитваме се да имитираме честотата на светлинно разпръскване, която идва от „Кент“, и да я излъчим като своя. Може би торпедата ще се обърнат към нас. — Наоми говореше бавно, сякаш обясняваше на дете.
— Така че нас да взривят?
— Мисля, че бихме могли да им избягаме, докато ги подмамваме след нас. А после, когато се отдалечим достатъчно от „Кент“, ще изключим фалшивия сигнал и ще се скрием зад астероида — рече Наоми.
— Няма да стане — въздъхна Холдън. — Те използват светлинното разсейване само за общо насочване, но освен това разполагат с телескопични снимки на избраната цел. Достатъчно е да ни зърнат и ще знаят, че не сме „Кент“.
— Не си ли заслужава да опитаме?
— Дори да успеем, тези торпеда са в състояние да видят сметката на голям кораб като „Кент“. Представи си какво ще сторят с нас.
— Е, добре — предаде се Наоми. — Какво друго можем да опитаме?
— Нищо. Много умни момчета във флотските лаборатории вече са измислили всичко, което бихме могли да предприемем през следващите минути — отвърна Холдън.
— Тогава какво ще правим там, Джим? — попита Наоми.
— Седем минути — обяви Бека със зловещо спокоен глас.
— Първо да стигнем. Може би ще успеем да приберем част от оцелелите след удара. Алекс, готов ли си с новия курс?
— Тъй вярно, старши. Убийствено g при пълна тяга и ослепителен пламък — вече е заложено в компютъра. Сближаване под остър ъгъл, за да не пробием дупка в корпуса на „Кент“ с факела. Да започваме ли шоуто?
— Почвай. Наоми, нека всички се приготвят за максимално ускорение. — Холдън включи връзката с капитан Макдоуъл. — Капитане, пристигаме на максимална. Опитайте се да оцелеете, докато дойдем да ви приберем или да помогнем за отстраняване на щетите.
— Прието — каза Макдоуъл и изключи връзката.
Холдън отново се свърза с Ади.
— Ади, преминаваме на максимална и няма да мога да разговарям с теб, но остави канала отворен, разбрано? Искам да ми казваш какво става. Достатъчно е и само да си тананикаш. Просто държа да те чувам и да знам, че си добре.
— Разбрано, Джим — отвърна Ади. Не си тананикаше, но остави канала включен. Чуваше я как диша.
Алекс започна обратно отброяване по интеркома. Холдън провери презрамките на креслото и постави длан на бутона, който изстрелваше „сока“. Дузина игли се забиха в гърба му през мембраните на скафандъра. Сърцето му потрепери, химични менгемета стегнаха мозъка му. Гръбнакът му внезапно изстина, а лицето му засия като след радиационно облъчване. Той блъсна с юмрук подлакътника. Мразеше тази част, но следващата беше още по-лоша. Алекс изцвили като пришпорен кон, когато химикалите го удариха. На долната палуба останалите получаваха друга смес — лекарства, които да ги успокоят и запазят живи през най-лошата част.
— Едно — обяви Алекс и Холдън изведнъж натежа до петстотин кила. Нервите в дъното на очниците му изпищяха под нарасналата тежест на ябълките. Тестисите му притискаха бедрата. Той се съсредоточи върху усилието да не си глътне езика. Около него корабът скърцаше и стенеше. От долната палуба се чу обезпокоителен тропот, но нищо на пулта не блещукаше в червено. Двигателят на „Рицар“ можеше да осигури огромно ускорение, но при убийствен разход на гориво. Нямаше значение, стига да успеят да спасят „Кент“.
През пулсиращата в слепоочията му кръв Холдън чуваше спокойното дишане на Ади и потракването на клавиатурата ѝ. Щеше му се да заспи под тези звуци, но химикалите пееха и бушуваха в кръвта му. Чувстваше се по-буден от когато и да било.
— Да, сър — рече Ади в интеркома.
Трябваше да изминат няколко секунди, преди Холдън да осъзнае, че разговаря с Макдоуъл. Той увеличи звука, за да чуе какво ще каже капитанът.
— … главния двигател на пълна мощност.
— Натоварени сме догоре, сър — отвърна Ади. — Ако се опитаме да преминем на главния, може да го откъснем от стойките.
Макдоуъл вероятно бе поискал да запали ъпстейновия двигател.
— Навигатор Тукунбо — тросна се Макдоуъл, — остават ни… четири минути. Дори да го строшите, няма да ви се сърдя.
— Да, сър. Стартирам главния двигател. Програмирам за максимално ускорение. — Докато Ади говореше, Холдън дочу зад нея тревожен сигнал. Нови щраквания оповестиха, че Ади си слага коланите.
— Главният ще бъде включен след три… две… старт — обяви Ади.