Той се събуди с вик в тъмното помещение, озарено от трепкаща червена светлина. Нещо го държеше през кръста. В паниката си започна да го дърпа, опита се да го скъса, но счупи нокът, преди разумът да надделее и да му подскаже, че се намира в оперативния център на главната палуба, в своето кресло и в пълна безтегловност.
Той пъхна ранения си пръст в устата и го засмука, после си пое бавно въздух през носа. Палубата пустееше. Наоми бе отишла да спи в своята каюта. Алекс и Еймъс не бяха на вахта и вероятно също спяха. Не бяха мигвали цели два дена по време на изтощителната надпревара с Ерос. Холдън бе наредил на всички да си отдъхват и бе поел първа вахта.
А след това бе заспал. Лоша работа.
Каютата отново се озари от червеникави отблясъци. Холдън разтърси глава, за да се отърве от остатъците от съня, и втренчи поглед в своя пулт. На него пулсираше червен индикатор и той чукна с пръст менюто на екрана. Някой ги осветяваше с целеуказващ лазер.
Той отвори тактическия дисплей и включи активните сензори. Единственият кораб на милиони километри наоколо беше „Рави“ и тъкмо оттам идваше лазерът. Според автоматичните записи това бе започнало само преди няколко секунди.
Холдън протегна ръка да включи връзката и повика „Рави“ в мига, когато блесна индикатор за постъпващо съобщение. Потвърди го и след секунда гласът на Макбрайд произнесе:
— „Росинант“, отворете външния люк на шлюза и се пригответе да приемете войници на борда.
Холдън се намръщи. Това да не беше някаква странна шега?
— Макбрайд, тук Холдън. Какво става?
Отговорът дойде със строг, нетърпящ възражение глас и това не беше никак добре.
— Холдън, отворете външния люк и се пригответе да приемете на борда войници. Ако забележа, че активирате дори само една-единствена защитна система, ще открия огън по вашия кораб. Разбрахте ли ме?
— Не — отвърна той и едва успя да скрие раздразнението в гласа си. — Не сме се разбрали. Няма да ви допусна на борда. Какво, по дяволите, става?
— Получих заповед от командването на ООН да превзема кораба ви. Обвинен сте във възпрепятстване на военна операция на ООН, незаконно въздействие върху военни средства, принадлежащи на ООН, и още цял списък с престъпления, които не смятам да ви чета. Ако не се предадете незабавно, ще бъдем принудени да стреляме по вас.
— Уф — въздъхна Холдън. ООН бяха открили, че ракетите им са променили курса, бяха се опитали да ги пренасочат и бяха осъзнали, че ракетите не ги слушат.
Сигурно са ужасно ядосани.
— Макбрайд — рече Холдън след кратка пауза. — Нищо няма да спечелите, ако пратите войници тук. Не можем да ви върнем контрола над онези ракети. А и не е необходимо. Те ще направят само леко отклонение.
Смехът на Макбрайд прозвуча като дрезгав лай на разгневено куче.
— Отклонение? — подигра го тя. — Предали сте три хиляди петстотин седемдесет и три свръхмощни термоядрени балистични ракети на един изменник и осъден военнопрестъпник!
Този път на Холдън му беше необходима почти минута.
— За Фред ли говорите? Мисля, че предател е малко преувел…
Макбрайд го прекъсна.
— Дезактивирайте фалшивите идентификатори, които отклоняват ракетите ни встрани от Ерос, и активирайте идентификаторите на повърхността, или ще унищожим този кораб. Имате десет минути да се подчините.
Връзката бе прекъсната с пукот. Холдън втренчи в пулта поглед, смесица от гняв и объркване, но скоро след това сви рамене и включи обща тревога. Из целия кораб запремигваха червени светлини. Предупредителната сирена прозвуча три пъти. След по-малко от две минути Алекс изтича нагоре по стълбата към пилотската кабина, а половин минута по-късно Наоми нахлу в оперативния център.
Алекс заговори пръв.
— „Рави“ е на дистанция от четиристотин километра. По данни от ладара торпедният му апарат е отворен и те са ни прехванали.
Акцентирайки върху всяка дума, Холдън даде нарежданията си:
— В никакъв случай, повтарям, в никакъв случай не отваряйте нашия апарат и не се опитвайте да прехванете „Рави“. Дръжте го под око и се подгответе за отбранителни действия, в случай че ви замирише на скорошна стрелба. Не бива да ги провокираме.
— Да започна ли радиозаглушаване? — попита зад него Наоми.
— Не, това също може да се прецени като агресия. Но подготви целия пакет от противодействия и дръж пръст на бутона за старт — отвърна Холдън. — Еймъс, в машинното ли си?