— Тъй вярно, капитане. Готов да се гмурна вътре.
— Повиши мощността на реактора до сто процента и прехвърли контрола върху близкообхватните оръдия на пулта при теб. Ако стрелят по нас от тази дистанция, Алекс няма да има време да лети и същевременно да отвръща на огъня. Видиш ли червена точка на тактическия дисплей, откривай огън с всички оръдия. Разбрано?
— Тъй вярно — рапортува Еймъс.
Холдън издиша рязко през стиснати зъби и се свърза с „Рави“.
— Макбрайд, тук Холдън. Не смятаме да се предаваме, няма да допуснем ваши войници на борда и няма да изпълним исканията ви. Какво ще правим нататък?
— Холдън — рече Макбрайд. — Виждам, че загрявате реактора. Да не мислите да бягате от нас?
— Не, само се приготвяме да оцелеем, ако е нужно. Защо да се бием?
Нов кратък и нервен смях.
— Холдън. Защо имам чувството, че не говорите сериозно?
— О, аз съм напълно сериозен. Не искам да ни убивате и вярвате или не, нямам никакво желание да ви убивам. Ракетите ще направят малко отклонение, но това не е причина да ни превръщате в нагорещен газ. Не мога да ви осигуря каквото искате и не бих искал да прекарам следващите трийсет години във военен затвор. Нищо няма да спечелите, ако стреляте по нас, а стигне ли се до това, ще отвърна със същото.
Макбрайд прекъсна връзката.
— Капитане — обади се Алекс. — „Рави“ започна да маневрира. Разхвърля отразители. Мисля, че се готви да започне атака.
„По дяволите.“ Холдън бе почти сигурен, че е успял да разубеди Макбрайд.
— Добре, преминаваме в отбранителен режим. Наоми, започни с противодействията. Еймъс? Държиш ли пръст на копчето?
— Готов съм — увери го Еймъс.
— Не го натискай, докато не видиш, че са изстреляли ракета. Не искам да ги принуждавам да го правят.
Внезапното увеличаване на гравитацията притисна Холдън дълбоко в креслото. Алекс бе започнал да маневрира.
— Не мога да ги надбягам при такова късо разстояние. Но ще се опитам да им попреча да се прицелят — докладва пилотът.
— Направи го и отвори апаратите.
— Разбрано — потвърди Алекс с професионално спокойствие, което обаче не успя да скрие напълно възбудата от предстоящата битка.
— Успях да неутрализирам прехващането им — обади се Наоми. — Лазерната им система не може да се мери с тази на „Роси“. Разпръснах сигнала с отразители.
— Ура за раздутия марсиански военен бюджет — извика Холдън.
Корабът се запремята в поредица от безумни маневри.
— По дяволите — изруга Алекс с изменен от напрежение глас. — „Рави“ откри огън по нас с близкообхватните оръдия.
Холдън погледна към тактическия дисплей и видя дългите извити линии на приближаващите проектили. Те угасваха далече зад тях. „Роси“ съобщи, че разстоянието между двата кораба е 370 километра — доста голямо, за да може компютърната целеуказваща система да удари хаотично маневриращ кораб с балистичен изстрел от друг маневриращ кораб.
— Ответен огън? — извика Еймъс по интеркома.
— Не! — кресна Холдън. — Ако искаше да ни види сметката, щеше да пусне торпеда. Не ѝ давай причини да го прави.
— Капитане, изпреварваме ги — съобщи Алекс. — „Роси“ е твърде бърз за тях. След по-малко от минута ще бъдем на дистанция за далечна стрелба.
— Прието — отвърна Холдън.
— Да стрелям ли? — попита Алекс и смешният му каубойски акцент избледня под осезаемото вълнение.
— Не.
— Изключиха целеуказващия лазер — извика Наоми.
— Което означава, че са се отказали от опитите да ни открият през отразителния облак — поясни Холдън — и че вероятно ще превключат ракетите си на радарно проследяване.
— Което пък не е толкова точно — обяви с надежда Наоми.
— Корвета от подобен клас носи на борда си поне десетина ракети. Достатъчно е да ни ударят с една, за да приключат с нас. А от такова разстояние…
Тих мелодичен сигнал от пулта го уведоми, че „Роси“ е готов с изчисленията за стрелба по „Рави“.
— Получих потвърждение! — извика Алекс. — Огън?
— Не! — повтори Холдън. Той знаеше, че на борда на „Рави“ сега звучи алармата за прехващане от вражески огън. „Спрете — помоли ги мислено Холдън. — Моля ви, не ме карайте да ви убивам.“
— Уф — изпъшка тихо Алекс. — Ох.
Почти в същия миг отзад го повика и Наоми.
— Джим?
Преди да се извърне към нея, Алекс се обади по интеркома:
— Ей, капитане, Ерос току-що се появи на екраните.
— Какво? — подскочи Холдън и в главата му се мярна налудничаво анимационно изображение на астероида, промъкващ се потайно към двата кръжащи зловещо кораба.