— Вземи си — покани го Фред. От сутринта не бе хапвал нищичко.
— И така — поде Холдън, докато премляскваше с видимо задоволство, — наистина ли искат да ме съдят за всичко това?
— Че предостави в открита радиовръзка всички права за добив на минерали и по-нататъшно усвояване на цяла планета?
— Аха — потвърди Холдън.
— Тогава вероятно хората, които са държали тези права, ще искат да те съдят — отвърна Фред. — Ако някога се разбере кои са.
— Не можеш ли да ми помогнеш? — попита Холдън.
— Мога да свидетелствам. Но не аз измислям законите.
— Тогава какво правите тук всички вие? Не може ли да се даде някаква амнистия? Ние успяхме да разберем за протомолекулата, проследихме Джули Мао на Ерос, разкрихме „Протоген“ и спасихме Земята.
— Ти си спасил Земята?
— Е, помогнахме — каза мрачно Холдън. Смъртта на Милър все още го измъчваше. Фред знаеше добре как се чувства. — Беше съвместно усилие.
Личната секретарка на Фред се покашля и погледна към вратата. Време беше да върви.
— Ще направя каквото мога — обеща Фред. — Имам доста други неща да обсъждам с тях, но ще се постарая.
— И Марс няма да си получи обратно „Роси“ — добави Холдън. — Корабът е мой, по закона за спасяване на изоставен съд в открития космос.
— Не мисля, че гледат на казуса по същия начин, но ще се опитам да помогна.
— Все това повтаряш.
— Защото до това опира.
— И ще им кажеш за него, нали? — попита Холдън. — За Милър. Той заслужава признание.
— Поясен, който се е върнал по своя воля на Ерос, за да спаси Земята? Виж, това не мога да пропусна.
— Не поясен. Личност. Джозеф Алоис Милър.
Холдън преглътна сдъвканите ягоди. Фред скръсти ръце.
— Виждам, че си се подготвил — подхвърли той.
— Ами да. Не го познавах достатъчно добре.
— Както и всеки друг — отбеляза Фред и видимо поомекна. — Зная, че звучи грубо, но не ни трябва истински човек с объркан живот. Нужен ни е символ от Пояса. Икона.
— Сър — напомни секретарката. — Наистина вече трябва да вървим.
— Това ни доведе дотук — заяви Холдън. — Икони. Символи. Хора без имена. Онези учени от „Протоген“ са мислели само за биомаса и растеж. Не за някоя обикновена женица на име Мери, която работела в склад за доставки, а през свободното си време отглеждала цветя. Никой от тях не я е убил съзнателно.
— Мислиш ли, че не биха го сторили?
— Ако са смятали да го сторят, дължат ѝ поне това — да знаят името ѝ. Имената на всички. И ти дължиш на Милър правото да носи своето име, а не да го превръщаш в нещо, което не е бил.
Фред се разсмя. Не можа да се сдържи.
— Капитане — поде той, — ако наистина мислиш, че трябва да променя речта си пред мирната конференция и да отрека, че е имало благороден поясен, пожертвал се, за да спаси Земята, — ако искаш да заявя нещо от рода на „По някаква случайност разполагахме с побъркано ченге на мястото“ — значи нямаш никаква представа какво ни предстои. Саможертвата на Милър е инструмент и аз държа да го използвам.
— Дори и ако така го обезличиш — изсумтя сърдито Холдън. — Ако го превърнеш в нещо, което не е бил никога?
— Особено ако го превърна в нещо, което не е бил никога — подчерта Фред. — Помниш ли какъв беше всъщност?
Холдън се намръщи и нещо трепна в погледа му. Учудване. Спомен.
— Беше трън в задника, нали? — попита той.
— Беше му изхвръкнала чивията, ето какъв беше.
— Той беше добър човек — каза тихо Холдън.
— Не, не беше — възрази Фред. — Но свърши своята работа. А сега и аз ще свърша моята.
— Дай им да се разберат — насърчи го Холдън. — И амнистията. Не спирай да говориш за амнистия.
Фред пое по извития коридор, следван на крачка от секретарката. Конгресната зала всъщност бе предназначена за по-малобройни събрания. По-изискани. Хидропонни специалисти, отървали се от съпругите и съпрузите си и от децата, за да си пийнат и побъбрят за бобени кълнове. Миньори, дошли да обменят опит в извличането на минерали и намаляването на отпадъците. Надсвирване на училищни банди. А вместо това тези меки килими и стени от шлифован камък щяха да станат свидетели на късче от историята на човечеството. Холдън бе виновен, че сега много неща наоколо щяха да му напомнят за мъртвия детектив. Преди не беше така.
Делегациите се бяха разположили на разстояние една от друга. Генерали, политически представители и генералните секретари на Земята и Марс, двете велики сили, събрали се тук по покана на Пояса. Неутрална територия само защото никой не се отнасяше към нея достатъчно сериозно, за да се съобразява с исканията ѝ.