Историята ги бе довела до това място и до този момент, и сега, след няколко минути, работата на Фред бе да промени тази траектория. Страхът бе изчезнал. Усмихнат, той пристъпи към подиума.
Към амвона.
Вяло, вежливо ръкопляскане. Няколко усмивки, тук-там намръщени лица. Фред се ухили. Вече не беше само човек. Сега бе икона, символ. Разказвач на легенди за себе си и за силите, определящи съдбата на Слънчевата система.
И за момент изпита изкушение. В краткото колебание между поемането на дъх и първата дума той се зачуди какво ли ще стане, ако отхвърли наложения от историята модел и заговори за себе си като за обикновен човек, за Джо Милър, когото бе срещал съвсем за кратко, за отговорността, която те всички споделяха — да свалят маските, зад които се прикриваха, и да покажат истинските, изпълнени с противоречия, неуверени хора, каквито всъщност бяха.
Един наистина благороден начин да се провали.
— Дами и господа — поде той. — Намираме се на кръстопът. От една страна, съществува съвсем реална опасност от взаимно унищожение. От друга…
Той направи ефектна пауза.
— От другата са звездите.
Интервю
„Левиатан се пробужда“ е първата книга от поредицата „Експанзията“. За какво ще се разказва в тази поредица?
Има доста научнофантастични романи, посветени на близкото бъдеще. Има и много книги за огромни, обхващащи галактиката империи в далечното бъдеще. Но малко произведения се занимават с времето между тях. „Експанзията“ покрива този свързващ период. Каквото и да ни подтиква да напуснем Земята и да се отправим към Слънчевата система или към звездите, ние ще вземем с нас проблемите, които ни измъчват. Исках да напиша хубава старомодна космическа сага, съсредоточена върху човешки истории, но с много подробно описание на заобикалящия свят.
Изглежда, „Левиатан се пробужда“ е научнофантастичен роман, който в голяма степен заимства от други жанрове, като хорор и черен криминален роман. Търсихте ли смесване на жанровете? Каква според вас е тази книга?
Тя определено е научна фантастика от старата школа на космическата опера. Една история, която си струва да бъде разказана. Половината от нея е детективска и веднага щом детектив Милър се появи на страниците, започва да се държи като класически персонаж от криминален роман. Това се усеща в гласа му и се вижда в нещата, които прави, разбирате ли? Колкото до въздействието на жанра хорор, мисля, че се е получило случайно. Никога през живота си не съм писал нещо, наподобяващо история на ужасите. Дори когато пиша празнични картички, гледам да пъхна по някоя шега.
„Левиатан се пробужда“ има двама герои с много различни възгледи за света, които често са в конфликт. Можете ли да опишете тези възгледи и да обясните откъде се поражда конфликтът им?
Нали знаете, казват, че научната фантастика е за бъдещето, което описвате, но също така и за времето, в което пишете? Холдън и Милър имат различни възгледи относно морала в използването на информацията. В много отношения това е и проблем на сегашния свят. Холдън е моят свещен глупак. Той е идеалист, човек, който посреща събитията с безмерен оптимизъм. Той вярва, че ако дадете на хората цялата информация, те ще постъпят правилно с нея, защото по природа са добри. Милър от своя страна е циник и нихилист. Той гледа на разпространението на информация като на игра, в която участва. Не вярва в моралната преценка на останалите играчи. Контролът над информацията е средство да накараш хората да правят онова, което искаш, и той не би желал друг да се възползва от тази възможност. Избрах тези двама герои, защото посвоему всеки от тях е прав, но и двамата грешат. Като ги събрах в романа, аз им дадох възможност да разговарят помежду си. И несъгласието между тях е нещо като фон, на който се случва всичко останало.
„Левиатан се пробужда“ има мрачна, но реалистична атмосфера. Какви проучвания направихте върху бъдещите технологии при написването на книгата и доколко според вас е било важно те да изглеждат реални и точни?
Добре, всъщност ме питате дали това е твърда научна фантастика. Отговорът е емоционален и е не. Лично аз изпитвам дълбоко уважение към добре написаната твърда фантастика и държах всичко в книгата да е максимално достоверно, за да не провали сюжета. Но моят разказ не е за това точно как ще се правят нещата. Това би била научна фантастика за инженери. Той по-скоро черпи вдъхновение от „Пришълецът“, в който екипажът на „Ностромо“ си върши работата в една съвсем работна среда. Тези хора работят на влекач, нали? Защо във филма имаше една сцена, в която от провесени от тавана вериги се стичаше вода? Защото изглежда правдоподобно и създава усещането за стар, дълго използван кораб. Усещане за света. Ридли Скот не обяснява какво е предназначението на това помещение и когато хората гледат филма, не им хрумва да си задават този въпрос. Какъв двигател използва „Ностромо“? Предполагам, че никой не е излизал от кинозалата, питайки се точно това. Исках да разкажа история за хора, живеещи и работещи в една гъсто заселена Слънчева система. Исках да предам усещането за това бъдеще, да разкажа историята на хората от този свят.