Холдън разкопча ремъците на креслото и се изправи. Лекарствата вече изчерпваха въздействието си и имаше чувството, че тялото му е раздирано от безброй болести. Наоми вдигна войнствено брадичка и не отстъпи назад.
— Радвам се, че си с мен, Наоми — рече той. — А сега иди при екипажа. Макдоуъл ми даде една последна заповед.
Наоми го изгледа строго и по лицето ѝ личеше, че не му вярва. Не се опита да я убеди, просто изчака, докато тя изпълни нареждането. Наоми кимна, обърна се и се спусна по стълбичката.
След като си тръгна, той се зае да събере в един общ пакет цялата информация от сензорите на „Кентърбъри“ и „Рицар“. Алекс се спусна от пилотската кабина и се тръшна в креслото до него.
— Капитане, знаеш ли какво си мислех — поде той. Гласът му трепереше също като на Холдън.
Холдън овладя раздразнението си от прекъсването и го попита:
— За кое?
— За онзи стелт-кораб.
Холдън вдигна глава.
— Кажи ми.
— Ами, че не съм чувал пирати да имат такива неща.
— Продължавай.
— Всъщност единственият път, когато съм се сблъсквал с подобни технологии, беше, докато служех във флота — поде отново Алекс. — Служехме на кораби с поглъщаща енергия обшивка и вътрешни топлоуловители. Оръжие, по-скоро стратегическо, отколкото тактическо. Не можеш да скриеш активен двигател, но ако заемеш позиция и го изключиш, а сетне съхраняваш вътре в кораба всичката отделена топлина, би могъл да се притаиш доста добре. Добави енергопоглъщаща обшивка и тогава нито радар и ладар, нито пасивни сензори ще те засекат. А и не знам някой извън флота да разполага с термоядрени торпеда.
— Значи смяташ, че го е направил Марсианският флот?
Алекс изпусна една дълга въздишка.
— Щом ние го имаме, значи земляните също го имат — рече той.
Двамата се спогледаха в тясната каюта. Холдън извади предавателя и батерията, които бе взел от „Скопули“. Отново ги разглоби, като търсеше надпис или щампа на производителя. Алекс го наблюдаваше мълчаливо. Предавателят бе с широко приложение, каквито вероятно се срещаха на борда на всеки кораб в Слънчевата система. Батерията пък бе най-обикновена черна кутия. Алекс протегна ръка и Холдън му я подаде. Алекс отлепи сивкавото ѝ покритие и я завъртя между пръстите си. Без да каже нито дума, той я обърна с долната част нагоре. Върху лъскавия метал с черни букви бе изписано МКРФ.
Марсиански конгресно-републикански флот.
Радиопредавателят бе настроен да излъчва на максимална мощност. Инфопакетът бе готов за изпращане. Холдън застана пред обектива на камерата и се наведе леко напред.
— Името ми е Джеймс Холдън — заговори той — и моят кораб „Кентърбъри“ току-що бе унищожен от военен кораб със стелт-технология, използващ части, върху които има марсиански серийни номера. Следва подробна информация.
6.
Милър
Електромобилът се носеше през тунелите с надута сирена, заглушаваща тихото бръмчене на двигателите. Зад тях оставаха любопитни минувачи и миризмата на свръхнагрети колела. Милър се наведе напред на седалката, сякаш се опитваше да накара малката кола да лети още по-бързо. Бяха на три нива и около четири километра от участъка.
— Чакай малко — заговори Хейвлок. — Съжалявам, но явно пропускам нещо.
— Какво? — попита Милър. Искаше да попита: „Какво говориш, не те чувам“, но Хейвлок, изглежда, разбра, че го подканя да продължи.
— Влекач, прекарващ ледени блокове, е бил взривен на милиони километри от тук. Защо вдигнаха всички ни под тревога? В резервоарите ни има достатъчно вода за месеци напред. Ще пристигнат и други шлепове. Защо се приема като криза?
Милър се обърна и го изгледа втренчено. Едър, набит, със скулесто лице и масивни кости на дете, израсло в пълна гравитация. Също като онзи задник от радиопредаването. Те не разбираха. Ако Хейвлок беше на мястото на този Джеймс Холдън, вероятно щеше да направи същата глупава, безотговорна, идиотска изцепка. За не повече от миг те всички бяха изгубили своята сигурност. Вече не бяха партньори. Сега се разделяха на поясни и земляни. Милър отмести поглед, преди Хейвлок да забележи промяната в очите му.
— За този тъпанар Холдън ли питаш? Който излъчи съобщението? Той току-що обяви война между нас и Марс.
Колата се люшна и подскочи, компютърът ѝ очевидно правеше корекции във връзка с някакво задръстване на половин километър пред тях. Хейвлок се заклати и протегна ръка към дръжката над вратата. Изхвърчаха на платформата на следващото ниво и пешеходците се дръпнаха изплашено.