— Ти си израсъл на един свят, където водата може и да е мръсна, но пада от небето — продължи Милър. — Въздухът също е мръсен, но не си отива, ако уплътненията на вратата поддадат. Тук не е така.
— Но ние не сме на онзи влекач. Не ни трябва лед. Никой не ни заплашва — упорстваше Хейвлок.
Милър въздъхна и потърка слепоочия с кокалчетата на юмрука си.
— Когато работех в отдел убийства — поде той, — имаше един тип. Специалист по жилищен мениджмънт, пристигнал с договор от Луната. Някой му изгори половината кожа и го изхвърли през шлюза. Оказа се, че отговарял за поддръжката на шейсет квартири на трийсето ниво. Доста лош район. Правил икономии. Не подменял въздушните филтри на три месеца. В няколко от апартаментите се завъдила плесен. И знаеш ли какво открихме след това?
— Какво? — попита Хейвлок.
— Нищичко, защото спряхме да търсим. Някои хора просто трябва да умрат и той беше един от тях. Този, който зае мястото му, чистеше шахтите и сменяше филтрите на часа. Такъв е животът в Пояса. Всеки, който дойде да живее тук и не поставя животоподдържащите системи над всичко останало, умира млад. Оцелелите сме хора, които мислим за себе си.
— Селективен ефект? — изгледа го втренчено Хейвлок. — Сериозно ли го защитаваш? Не съм си помислял, че ще чуя подобни глупости от теб.
— Какво искаш да кажеш?
— Това е расистка пропаганда и нищо повече — заяви Хейвлок. — Същата, която твърди, че изменената околна среда е променила и поясните до такава степен, та вместо да са дългурести и мършави маниакално-депресивни нещастници, те вече дори не са хора.
— Не съм твърдял подобно нещо — възрази Милър, макар да подозираше, че бе казал точно това. — Просто поясните не обичат да гледат в далечна перспектива, когато някой не обръща внимание на всекидневни, но важни неща. Никога не се шегуваме с подобни работи.
Колата изскочи върху платформа с метална решетка. Пред тях се простираше следващото ниво. Хейвлок млъкна.
— Този Холдън не е твърдял, че виновниците са от Марс. А само, че са открили марсианска батерия. Нима смяташ, че заради подобно нещо хората могат да обявят война? — Хейвлок го погледна. — Само защото някакъв тип е показал на екрана батерия?
— Точно сега не това ни е проблемът.
„Поне не и тази нощ — помисли си той. — Когато разберем цялата истина, тогава ще решаваме.“
Участъкът бе пълен. Полицаите стояха край стените на групички и си кимаха с присвити очи и стиснати челюсти. Един от детективите от отдела за борба с порока се разсмя на висок глас, но в смеха му се долавяше стаен страх. Докато пресичаха фоайето, Милър забеляза промяната в Хейвлок. Досега явно бе смятал, че партньорът му просто проявява прекалена чувствителност. Но когато цяло едно помещение е пълно с разтревожени полицаи? Целият участък. Докато стигнат до техните места, Хейвлок вече се озърташе с изцъклен поглед.
Появи се капитан Шадид. Лицето ѝ вече не беше подпухнало. Беше пригладила косата си назад, униформата ѝ бе стегната и изгладена, гласът ѝ — хладен, като на хирург в полева болница. Тя дръпна едно бюро и се покатери отгоре.
— Дами и господа — поде. — Видяхте излъченото. Някакви въпроси?
— Кой е пуснал шибания землянин до радиото? — провикна се някой. Милър видя, че Хейвлок се засмя заедно с останалите, но очите му не бяха весели. Шадид се намръщи и тълпата притихна.
— Ето какво е положението — каза тя. — Няма начин да контролираме тази информация. Има пет сайта на вътрешната мрежа, които са я засекли, и до няколко минути ще стане достояние на обществото. Задачата ни сега е да овладеем размириците и да опазим реда на станцията и в района на порта. Ще ни помагат петдесети и тринайсети участък. Пристанищните власти са отпратили всички кораби с вътрешнопланетна регистрация. Това не значи, че портът е празен. Има много кораби, които все още чакат прибирането на екипажите си.
— Учрежденията? — надвика Милър общия шум.
— Не са наш проблем, слава на Бога — отвърна Шадид. — Те са достатъчно обезопасени. Имат хидравлични врати и прочее. Изолирани са от главната поддържаща система, така че вече не дишаме и един и същи въздух с тях.
— Какво облекчение — засмя се Йевгени.
— А сега лошите новини — продължи Шадид. Присъстващите се умълчаха с неспокойни въздишки. — Известно ни е за осемдесет агенти на СВП на станцията. Всички работят тук и са с легален статут, но знаете, че отдавна чакат нещо такова. Губернаторът изрично нареди да не предприемаме провокиращи действия. Не можем да ги арестуваме, докато не престъпят закона.