Гневни гласове в залата.
— Този за какъв се мисли? — извика някой отзад. Шадид извърна глава нататък като надушила плячка акула.
— Губернаторът е човекът, който сключва договор с нас за поддържането на реда на станцията — обясни тя. — Ще следваме заповедите му.
Милър забеляза с периферното си зрение, че Хейвлок кима одобрително. Зачуди се какво ли е мнението на губернатора по въпроса за независимостта на Пояса. Може би СВП не беше единственият, който чакаше да се случи нещо подобно. Шадид продължаваше да говори, уточняваше границите, в които им е разрешено да действат. Милър слушаше с половин ухо, погълнат до такава степен от размишленията си за политическата обстановка на станцията, че за малко да не чуе, когато Шадид извика името му.
— Милър ще поеме втори отряд на нивото на космопорта и ще покрива сектори от тринайсети до двайсет и четвърти. Касагава, трети отряд, двайсет и пети до трийсет и шести. Имате по двайсет души, освен Милър.
— Аз мога да се справя и с деветнайсет — заяви Милър, сетне каза тихо на Хейвлок: — Ти ще си седиш вкъщи, партньоре. Само землянин с пистолет ми липсва там.
— Аха — закима Хейвлок. — Досетих се, че ще стане така.
— Е, добре — рече Шадид. — Знаете как да действате. Да започваме.
Милър събра своя малък отряд за борба с безредици. Всички лица бяха познати, все мъже и жени, с които бе работил в полицията през годините. Вече ги организираше мислено с почти автоматизирана ефективност. Браун и Гелбфиш имаха опит от специалния отряд, така че щеше да ги постави на фланговете, в случай че се наложи да овладеят тълпата. Абърфорт бе наказвана три пъти за прекомерна употреба на сила, откакто арестуваха сина ѝ за контрабанда на наркотици от Ганимед, така че тя щеше да е втора цигулка. Друг път ще се учи да овладява гнева си.
— Хайде, момчета — подвикна той на хората си. — Да вземаме костюмите.
Те напуснаха залата и се отправиха към хангара със снаряжение. Милър забави крачка. Хейвлок бе останал подпрян на стола си, втренчил невиждащи очи в тълпата. Милър се разкъсваше между симпатията към този човек и нетърпението. Трудно беше хем да си с хората, хем да не си с тях. Но от друга страна, какво по дяволите, е очаквал, когато е сключвал договор на Пояса? Хейвлок вдигна глава и срещна погледа му. Двамата си кимнаха. Милър пръв извърна очи.
Хангарът бе ниско приземно помещение, конструирано от някой маниак на тема пестене на пространство. Светлините — бледи фосфоресциращи лампи — едва озаряваха сивкавите стени. Гласовете и стъпките ехтяха глухо в каменните арки. От двете им страни зад дълги решетки имаше сандъци с муниции, рафтове с веществени доказателства, резервни части и униформи. Защитното облекло беше в една странична стаичка, подредено в сиви стоманени шкафчета. Стандартният комплект се състоеше от подсилена пластична броня, електрически палки, наколенници, противокуршумни нагръдници и набедреници и шлемове с подсилени лицеви стъкла — всичко това изработено така, че да внушава страх у нарушителите на реда.
Милър въведе кода за достъп. Бравата изщрака, вратата се отмести.
— Хм — изруга той. — Проклет да съм.
Шкафчетата бяха празни, сиви ковчези без трупове в тях. В другия край на помещението се разнесоха още изненадани викове. Милър се зае систематично да отваря сандък след сандък, но резултатът навсякъде бе един и същ. Скоро се появи Шадид с бледо от гняв лице.
— Какъв е резервният план? — попита той.
Шадид плю на пода и затвори очи. Мърдаха зад клепачите ѝ сякаш сънуваше. Тя си пое бавно дъх, сетне ги отвори.
— Проверете шкафовете на специалния отряд. Там трябва да има достатъчно, за да облечете по двама души в отряд.
— Снайперисти? — попита Милър.
— Имаш ли по-добра идея, детектив? — отвърна с въпрос тя, подчертавайки последната дума.
Милър вдигна ръце в знак, че се предава. Снаряжението срещу безредици целеше да сплашва и контролира. Това на специалния отряд — предимно да убива. Изглежда, задачата им току-що се бе променила.
Всеки ден на станция Церера имаше хиляди кораби и активността там рядко намаляваше и никога не замираше. Всеки сектор можеше да обслужва до двайсет кораба, поток от хора и стоки, транспортни камиони, мезокранове и индустриални подемници. Отрядът на Милър трябваше да покрие двайсет такива сектора.
Въздухът миришеше на масло и освежител. Гравитацията бе малко над една трета g, въртеливото движение на станцията осигуряваше усещането за притискане и опасност. Милър не обичаше космопорта. Близостта на вакуума под краката му го караше да изпитва безпокойство. Докато се разминаваше с докери и транспортни работници, не знаеше дали да се мръщи, или усмихва. Той беше тук, за да плаши хората и същевременно да им внуши, че всичко е под контрол. След първите три сектора се спря на усмивката. Лъжа, в която бе по-добър.