— Аз гласувам за Пояса — обади се Наоми, скръстила ръце. Еймъс вдигна ръка да я подкрепи. Шед бавно вдигна своята.
Алекс поклати глава.
— Познавам „Донагър“ — рече той. — Не става дума за вътресистемен катер. Това е флагманът на Юпитеровия флот на МКРФ. Кръстосвач. Половин милион тона дебнеща заплаха. Някога служил ли си на кораб с подобни размери?
— Не. Не съм бил на нищо по-голямо от разрушител — отвърна Холдън.
— Аз служих на „Бандън“. Няма къде да се скрием от подобен кораб. Има четири главни двигателя, всеки от тях е по-голям от нашата черупка. Конструиран е да издържа продължително време при високо g, като всеки моряк на борда се надрусва до козирката със „сок“. Не можем да бягаме, сър, а дори и да опитаме, датчиците му могат да засекат и топка за голф в другия край на Слънчевата система и да я ударят с торпедо.
— О, за Бога, сър — намеси се Еймъс и се надигна. — Тези марсиански негодници взривиха „Кент“! Предлагам да бягаме. Нека ги затрудним малко поне.
Наоми сложи ръка на рамото му и едрият механик се сепна, поклати глава и седна. В каюткомпанията се възцари тишина. Холдън се зачуди как ли би постъпил Макдоуъл на негово място.
— Джим, ти трябва да вземеш решение — припомни му Наоми.
Холдън кимна и започна да почуква с пръсти устните си. Можеше да прочете по очите ѝ какво мисли.
„Каквото и да направиш, не забравяй, че отговаряш за безопасността на още четирима. И това е най-важното.“
— Какво пък, „Чиста и свежа“ очевидно са вдигнали ръце от нас. Вероятно няма да можем да се измъкнем, но и не ми се ще да опитваме. Ще идем там, но няма да е съвсем покорно. Защо да не възроптаем срещу смисъла на една неправилна заповед?
Наоми приключи с работата на комуникационния пулт. В нулева гравитация косата ѝ се полюшваше като черен облак.
— Готово, Джим, прехвърлям цялата енергия към предавателя. Ще го получат, ясно и силно, чак отвъд Титан — рече тя.
Холдън вдигна ръка и я прокара през полепналата си от пот коса. Закопча пилотския си комбинезон и натисна копчето за връзка.
— Говори Джеймс Холдън, бивш старши офицер на „Кентърбъри“, сега капитан на совалката „Рицар“. Беше ни наредено да съдействаме при разследването относно кой е разрушил „Кентърбъри“ и като част от това съдействие ние се съгласихме да бъдем взети на борда на вашия кораб „Донагър“. Надяваме се, че споменатото съдействие не означава арест или други неблагоприятни действия. Всяка подобна постъпка само би подсилила съмненията, че „Кентърбъри“ е бил разрушен от марсиански кораб. Край на връзката.
Холдън се наведе напред.
— Наоми, прати го по открита линия.
— Това е доста мръсен номер, шефе — изхили се Алекс. — Вече няма да могат да ни „изчезнат“.
— Вярвам в идеалите на прозрачното общество, господин Камал — изтъкна Холдън. Алекс се усмихна, оттласна се от стената и се спусна към отворения люк. Наоми затрака с пръсти по клавиатурата.
— Наоми — повика я Холдън. Тя се обърна и косата ѝ лениво последва движението, сякаш беше във вода. — Ако нещата се влошат прекомерно, искам ти… искам ти да…
— Да те хвърля на вълците — довърши тя. — Да стоваря цялата вина върху теб и да върна останалите на станция Сатурн.
— Да — потвърди Холдън и въздъхна. — И не се прави на герой.
Тя остави думите му да увиснат във въздуха, докато и последната капчица ирония изтече от тях.
— Не ми е и минавало през ума, сър — рече.
— „Рицар“, говори капитан Тереза Яо от военен кораб на МКРФ „Донагър“ — произнесе жената със строго изражение от екрана. — Получихме съобщението. Моля за в бъдеще да се въздържате от предавания по открита линия. Моят навигатор ще ви прати скоро новите координати. Следвайте точно зададения курс. Край на връзката.
Алекс се разсмя.
— Май си я ядосал — рече той. — Получих координатите и курса. Ще ни вземат на борд след тринайсет дни. Тъкмо ще има време да поизстине.
— Тринайсет дни преди да ме оковат във вериги и да ми напъхат клечки под ноктите — въздъхна Холдън и се излегна на кушетката. — Какво пък, да се отправяме на това пътуване към затворничеството и изтезанията. Господин Камал, въведете новия курс.
— Прието, капитане… — рече Алекс. — Хм…
— Проблем ли има?
— Ами, „Рицар“ току-що направи предстартово сканиране за избягване на сблъсък с обекти в космоса — обясни Алекс. — Откъм Пояса на пресечен курс приближават шест нови обекта.
— Поясни?
— Зная само, че летят доста бързо и не излъчват опознавателни сигнали — отвърна Алекс. — Кораби са, но пазят радиомълчание. Ще ни застигнат два дена преди срещата с „Донагър“.