В шкафовете намери два ката дрехи, едните по-плътни, от дънков плат, другите ленени, с копринен шал. Едни за работа и други за забавление. По-малко дори от неговия гардероб, а той съвсем не беше конте.
Сред чорапите и бельото се натъкна на широка лента за глава със знака на СВП. Нищо чудно едно момиче, обърнало гръб на богатствата и привилегиите, да живее в подобна дупка. В хладилника откри две кутии с готова, вече развалена храна и бутилка местна бира.
Милър се поколеба, сетне взе бирата. Седна на масата и включи вградения терминал. Преодоля без проблеми защитата с паролата, която му бе дала Шадид.
Фонът, естествено, бе от някакво състезание със скутери. Интерфейсът бе лесен за достъп с малки удобни икони. Връзки, забавления, работа, лични. Елегантно. Това бе най-точната дума. Не спартанско, а елегантно.
Милър прелисти набързо личните ѝ файлове, оставяйки на подсъзнанието си да регистрира интересните неща. Винаги вярваше повече на първите впечатления. В компютъра имаше обучаващи програми за управление на няколко различни видове леки летателни съдове. Статии на политически теми, но нищо, което да предизвика тревога. Сканиран файл с поезия от един от първите заселници на Пояса.
Прехвърли се на личната ѝ кореспонденция. И тук цареше същият ред. Всички входящи съобщения бяха подредени в поддиректории. „Работа“, „Лични“, „Новини“, „Пазаруване“. Той отвори „Новини“. Двеста или триста политически всекидневника, дискусионни групи, бюлетини и обяви. Някои от тях бяха маркирани, но нищо не привлече вниманието му. Джули може и да беше жена, готова да се жертва за каузата, но едва ли изпитваше удоволствие от четенето на пропагандна литература. Поне такова впечатление доби Милър.
В „Пазаруване“ имаше обяви за стоки и рецепти. Нещо привлече вниманието му — беше покана за сбирка на хора, търсещи спътник в живота. Милър прегледа отново кореспонденцията. Джули се беше записала за участие в „среща при ниска гравитация и напрежение“ през февруари миналата година, но бе прекратила членството си, без да използва тази възможност през юни.
В раздела „Лични“ имаше далеч повече поддиректории. Някои бяха посветени на хора — Сасча Лойд-Наваро, Ерън Майкълс. Други бяха свързани със занимания и интереси: спаринг партньори, СВП.
Все задънени улици.
— Ха, това може да се окаже интересно — произнесе той на глас.
Петдесетина съобщения, датиращи отпреди пет години, всичките с щампата на поясните търговски станции „Мао-Квиковски“ на Пояса и Луната. За разлика от политическите брошури тези без една бяха отваряни.
Милър сръбна от бирата и прочете последните две съобщения. Най-новото и все още непрочетено беше от ЖПМ. Жул Пиер Мао, предположи той. Към предното имаше три прикачени отговора, но нито един от тях не беше изпратен. То пък бе от Ариадне. Майка ѝ.
Разследването винаги включваше известна доза воайорство. Беше напълно законно да е тук и да наднича в личния живот на жената, която дори не познаваше. Все пак това бе неизменна част от разследването, което водеше — естествено бе да знае, че е самотна и че тоалетните принадлежности в банята са нейните. Че е гордо момиче. Никой не би могъл да се оплаче или да атакува служебното му положение, ако чете личната ѝ кореспонденция. Може би от всичко това най-неетично си оставаше, че пие нейната бира.
И все пак той се поколеба няколко секунди, преди да отвори предпоследното съобщение.
Най-сетне то блесна на екрана. На по-добър монитор щеше да е неотличимо от мастило и хартия, но евтината система на Джули не можеше да се справи с тънките линии и пропускаше бледо сияние по краищата. Почеркът бе изящен и четлив, дело или на доста сериозна калиграфска програма, или на някой с опит в ръкописа.
Миличка,
Надявам се, че всичко е наред при теб. Ще ми се и ти понякога да ми пишеш. Чувствам се, сякаш трябва да подавам многократно официална молба само за да разбера какво прави собствената ми дъщеря. Зная, че приключението, което избра, има за цел да докажеш свободата си и способността да се оправяш сама в живота, но въпреки това винаги трябва да оставяш малко място и за предпазливостта.
Исках да се свържа с теб най вече защото баща ти отново преминава през един от неговите консолидиращи етапи и обмисляме да продадем „Рейзърбек“. Зная, че на времето беше важен за теб, но предполагам, че вече си се отказала от надпреварите. Сега само събира прах в хангара и няма никакъв смисъл да бъде пазен от сантиментални подбуди.