Коалицията изпрати полковник Джонсън.
По време на клането на станция Андерсън поясните оставиха камерите включени, за да излъчват непрекъснато към цялата Слънчева система. Всички гледаха как коалиционните космопехотинци водят дълга и ожесточена битка за всеки коридор срещу хора, които нямаха нито какво да губят, нито причини да се предават. Коалицията спечели — това бе предизвестен изход, — но през трите дена бе постоянно присъствие в ефира. Незабравима сцена беше не самата битка, а последното изображение от камерите на станцията: как в командния център полковник Джонсън, заобиколен от трупове на поясни, отбранявали се там до смърт, оглежда касапницата с безизразно изражение.
От ООН се опитаха да потулят излизането в оставка на полковник Джонсън, но той бе твърде добре познат на обществото. Картините от битката се въртяха из мрежата в продължение на седмици и бяха изместени едва когато бившият полковник направи публично изявление, с което се извини за клането, но добави, че напрежението между Пояса и вътрешните планети расте неудържимо и скоро може да доведе до нова трагедия.
След това изчезна. Беше почти забравен, малка диря в историята на човешките размирици, и щеше да остане така, ако не избухна бунтът на колонията Палада след четири години. Този път работници от рафинерията бяха изгонили коалиционния губернатор от станцията. Но Палада не беше миниатюрно депо със сто и седемдесет души, а голям поясен астероид с повече от сто и петдесет хиляди жители. И когато Коалицията нареди да се намеси космическата пехота, всички очакваха ново клане.
Тогава на сцената неочаквано се появи полковник Джонсън и успя да усмири разбунтувалите се работници и да уговори коалиционното командване да изчака, докато станцията бъде предадена мирно. Прекара почти година в преговори с коалиционния губернатор за подобряване условията на работа в рафинерията. И изведнъж Касапина от станция Андерсън се превърна в герой на Пояса и пример за подражание.
Герой, който сега изпращаше кодирани съобщения до „Рицар“.
Холдън натисна копчето на записа и този Фред Джонсън продължи:
— Господин Холдън, мисля, че са ви изиграли. Нека ви съобщя от самото начало, че разговарям с вас като официален представител на Съюза на външните планети. Не зная какво сте чули, но ние не сме банда каубои, които тръпнат от нетърпение да си проправят пътя към свободата с оръжие в ръка. Посветих изминалите десет години, за да направя живота на поясните по-добър, без никой да бъде застрелян. Вярвам в тази идея толкова силно, че когато дойдох тук, се отказах от земното си гражданство. Казвам ви го, за да си дадете сметка колко съм убеден в правотата ѝ. Сигурно няма друг човек в Слънчевата система, който да желае по-малко от мен войната, а гласът ми се чува в СВП. Може би не знаете, но в момента доста информационни мрежи удрят барабана на войната и призовават за мъст срещу Марс заради случилото се с вашия кораб. Разговарях с всички водачи на отделни групи в СВП, които познавам, и никой от тях не пое отговорност. Някой зад кулисите обаче полага големи усилия да раздуха война. Ако е Марс, тогава, след като се качите на борда на техния кораб, няма да можете да кажете и една дума на света, без да мине през цензурата им. Не бих искал да мисля, че Марс е виновникът. Не виждам какво могат да спечелят от тази война. Затова се надявам, че дори след като ви вземат на „Донагър“, ще можете да участвате в събитията, които ще последват. Ето защо ще уговорим парола. Следващия път, когато излезете с открито изявление, използвайте думата „повсеместен“ в първото изречение на предаването, за да потвърдите, че никой не оказва натиск върху вас. Ако не я използвате, ще приема обратното. И в двата случая вече знаете, че имате съюзници в Пояса. Господин Холдън, не зная кой и какъв сте бил преди, но сега гласът ви има тежест в Пояса. Ако искате да го използвате, за да подобрите нещата, ще сторя всичко по силите си, за да ви помагам. Когато се освободите, свържете се с мен на адреса, който ви пращам. Мисля, че двамата с вас имаме много неща, за които да си поговорим. Край на връзката.
Всички се бяха събрали в каюткомпанията и пиеха фалшива текила, която Еймъс бе измъкнал отнякъде. Шед сръбваше кротичко от малка чашка и се опитваше след всяка глътка да прикрие киселата си гримаса. Еймъс и Алекс се наливаха като моряци: стискаха чашите с пръсти и ги изливаха в гърлата си. Алекс имаше навика да придружава това с възгласа „Ухааа!“ Еймъс само псуваше. Беше вече на единайсетата чаша и до този момент не беше повторил и една псувня.
Холдън погледна Наоми. Тя разклати текилата в чашата си и отвърна на погледа му. Холдън неволно се зачуди що за странна генетична комбинация бе породила чертите на лицето ѝ. Определено се забелязваха африкански и южноамерикански белези. Фамилията ѝ намекваше за японски произход, което можеше да се забележи и по изпъкналите скули. Макар да не беше красива, погледната от определен ъгъл, впечатляваше с вида си.