— Разминало ти се е. Поне ще разбереш какво е станало. А пък в свободното време ще подушиш и за другото.
— Аха — промърмори замислено Милър.
Бюрата им бяха неестествено чисти. Купчината от документи, с които Хейвлок се бе обградил, бе изчезнала и Милър виждаше по очите на своя партньор, че той няма търпение да се върне в тунелите. Не знаеше дали иска да се докаже преди напускането, или просто да излезе от този кабинет и да строши няколко глави. А може би това бяха два различни начина да изрази едно и също нещо.
„Само не позволявай да те убият, преди да се измъкнеш оттук“ — помисли си Милър. А на глас каза:
— Какво имаме?
— Магазин за електроника. Осми сектор, трето ниво — докладва Хейвлок. — Изнудване.
Милър завъртя глава в опит да се пребори с неохотата да се върне към всекидневието. Въздъхна, смъкна крака от бюрото и се изправи.
— Ами добре — рече. — Да идем и да премахнем още една заплаха за търговията на станцията.
— Думи, които ме вдъхновяват — подсмихна се Хейвлок и си провери пистолета. Напоследък като че ли го правеше по-често.
Магазинът бе за всякакви джаджи за забавление. По чистите бели рафтове бяха подредени приспособления за интерактивни игри: бойни симулации, приключения, секс. От говорителите напевен женски глас, напомнящ мюсюлманска проповед или тих оргазъм, редеше реклами. Половината от заглавията бяха на хинди с китайски или испански преводи. Другата половина бяха на английски с хинди като втори език. Продавачът бе почти невръстно момче. Шестнайсет-седемнайсетгодишен, с рехава брадица, която носеше като значка.
— С какво мога да ви помогна? — попита той, оглеждайки с едва прикрито презрение Хейвлок. Едрият мъж извади удостоверението си и го направи така, че момчето да разгледа добре пистолета в кобура.
— Искаме да разговаряме с… — Милър погледна формуляра с оплакването на екрана на терминала — Ашер Камамацу. Той тук ли е?
Управителят беше доста пълен за поясен. По-висок от Хейвлок, с изпъкнало шкембе и яки ръчища. Милър го огледа с присвити очи и му се стори, че вижда момчето, но след години, с дебел слой сланина и мускули върху телцето си. Канцеларията бе твърде малка за тримата и претъпкана с документи и кашони порнографски софтуер.
— Заловихте ли го? — попита управителят.
— Не — отвърна Милър. — Все още се опитваме да разберем кои са рекетьорите.
— По дяволите, нали ви казах? Заснет е от камерите в магазина. Дори име ви дадох.
Милър погледна към своя терминал. Заподозреният се казваше Матео Джъд, докер с доста скромно криминално досие.
— Значи смятате, че е само той — подхвърли Милър. — Е, добре. Ще идем да го приберем и ще го тикнем в дранголника. Какъв смисъл да се бъхтим, за да открием за кого работи? От опит знам, че когато прибереш дребната риба, едрата скоро праща някой друг да свърши същата работа. Но щом вие смятате, че точно този тип е целият ви проблем…
Киселата физиономия на управителя му подсказа, че е улучил в целта. Хейвлок, облегнат на кашон с надпис на руски „самотни момичета“, се усмихваше.
— Защо всъщност не ни кажете какво искаше той? — попита Милър.
— Вече го казах на последното ченге — тросна се управителят.
— Кажете на мен.
— Дойде под предлог, че ще ни продава персонален застрахователен план. Сто на месец, също като при предишния тип.
— При предишния? — повтори Хейвлок. — Значи се е случвало и друг път?
— Ами да — кимна управителят. — Нали знаете, всеки трябва да плаща някому. Това е цената да въртиш бизнес.
Милър затвори терминала и се намръщи.
— Звучи като философско заключение. Но тогава какво търсим ние тук?
— Ами, нали ви казах… смятах, че вече сте овладели нещата. Откакто спрях да плащам на Лока, дори натрупах свястна печалба. А ето че сега пак се почва.
— Чакайте малко — спря го Милър. — Да не искате да кажете, че Лока Грейга е спрял да се занимава с протекция?
— Разбира се. И не само тук. Половината от момчетата, които познавам от „Златен клон“, вече не се вясват насам. Помислих си, че полицията най-сетне е започнала да си върши работата. А сега се появиха тези копелдаци и всичко започва отново.
По гърба на Милър пробягаха тръпки. Той погледна Хейвлок, който поклати глава. Не беше чувал нищо. Дружеството „Златен клон“, бандата на Сохиро, Лока Грейга. Цялата организирана престъпност на Церера като че страдаше от един и същи екологичен срив, а ето че сега някой нов заемаше образувалата се ниша. Може да беше опортюнизъм. Но не беше изключено да е нещо друго. Почти не му се щеше да задава следващия въпрос. Хейвлок щеше да го сметне за параноик.