— И кога изчезнаха старите „застрахователи“? — попита той.
— Не зная. Доста отдавна.
— Преди или след като Марс унищожи онзи влекач на лед?
Управителят скръсти яките си ръце и присви очи.
— Преди — отвърна. — Може би месец или два има оттогава. Но какво общо има това с всичко останало?
— Просто се опитвам да подредя нещата във времето — каза Милър. — Този новият — Матео — каза ли ви кой стои зад застрахователния му план?
— Нали това е ваша работа, да разберете?
Лицето на управителя се измени толкова рязко, та на Милър му се стори, че чува изщракване. Да, Ашер Камамацу знаеше кой го изтръсква за пари. Имаше достатъчно кураж да изпищи, но не и да посочи с пръст.
Интересно.
— Какво пък, благодарим ви за информацията — каза Милър и се надигна. — Ще ви съобщим, когато научим нещо повече.
— Радвам се, че се заехте с моя случай — отвърна управителят и в гласа му се долавяше сарказъм.
Милър спря във външния тунел. Районът бе на границата между уважаван и не дотам спокоен квартал. Покрай тях минаваха хора на велосипеди, чиито пенопластови гуми скърцаха върху шлифования камък. Милър гледаше към тавана и монтираните на него охранителни камери. Извади терминала, откри програмата, която отговаряше за записите, и въведе датата и часа, когато се бе разиграла случката в магазина. Поигра си малко да мести кадрите напред и назад, ускоряваше преминаването на минувачите. И ето го Матео, излизащ от магазина. На лицето му сияе доволна усмивка. Милър спря картината и я увеличи. Загледан над рамото му, Хейвлок тихо подсвирна.
На ръката на мъжа се виждаше съвсем ясно разцепеният кръг на СВП — същият като на лентата в апартамента на Джули Мао.
„Странни хора си избрала за приятели, хлапе — помисли си Милър. — Ти си по-добра от тях. Трябва да знаеш, че си над нивото им.“
— Ей, партньоре — произнесе той на глас. — Ще напишеш ли доклада за разпита? Искам да свърша една друга работа. Не те вземам, защото няма да е много далновидно да се появяваш там. Без да се обиждаш, разбира се.
Веждите на Хейвлок се повдигнаха към перчема.
— Да не си решил да ходиш при някого от СВП?
— Ами да, време е да разклатим дървото.
Милър смяташе, че е достатъчно да си застрахователен агент в известен с благоразположението си към СВП бар, за да бъдеш забелязан. В този случай половината от лицата, които разпозна в мъждивата светлина на клуба за джентълмени „Джон Рок“, бяха на обикновени граждани. Повечето от тях работеха в „Звездна спирала“ — когато бяха на служба. Музиката бе типично поясна: тихи камбани, с акомпанимент на цитра и китара, и текстове на няколко езика. Беше на четвъртата си бира, два часа след края на смяната, и вече се канеше да се откаже от плана, когато висок и слаб мъж седна до него на бара. Бузите му бяха така гъсто покрити с младежки пъпки, че сякаш щяха да се разпаднат при първия опит да се засмее. Това не беше първата превръзка за ръка със знака на СВП, която виждаше тази вечер, но изглеждаше достатъчно износена, за да намеква за по-издигнато положение. Милър кимна.
— Чух, че си разпитвал наоколо за СВП? Интересуваш ли се да се присъединиш?
Милър се усмихна и вдигна чаша в неясен жест на съгласие.
— И с кого трябва да разговарям, ако искам? — попита леко завалено той.
— Може пък аз да ти помогна.
— Ами що не ми кажеш тогаз туй-онуй? — изломоти Милър, извади терминала си и го хлопна леко върху бара. На екрана сияеше снимката на Матео Джъд. Мъжът от СВП се намръщи и завъртя екрана, за да я огледа по-добре. — Аз съм реалист — продължи той. — Когато Чъки Охлюва се занимаваше със застраховане, не се гнусях да разговарям с хората му. Когато Ръката пое, а сетне и „Златен клон“, ходих и при тях. Работата ми не е да преча на хората да нарушават правилата, а само да опазвам спокойствието на станция Церера. Разбираш ли за какво говоря?
— Мисля, че да — отвърна пъпчивият. Говорът му издаваше, че е по-образован, отколкото Милър бе предположил в началото. — Кой е този човек?
— Казва се Матео Джъд. Подхванал е застрахователен бизнес в осми сектор. Разправя, че представлява СВП.
— Хората говорят какво ли не, детектив. Такъв сте, нали? Но нали искахте да обсъждаме реализма.
— Ако СВП има идеи да се захване с черната икономика на Церера, добре ще е да разговаряме помежду си. Да си общуваме.
Мъжът се засмя и побутна назад терминала. Покрай тях мина барманът и погледна въпросително непознатия. Сякаш питаше дали имат нужда от него. Но не питаше Милър.
— Чувал съм, че в „Звездна спирала“ също има известно ниво на корупция — рече мъжът. — Признавам, че съм малко изненадан от прямия ви подход. Нека да уточня — СВП не е престъпна организация.