— Да бе — завъртя глава Еймъс. — Тези мръсници убиха Макдоуъл, а сега ние трябва да се преструваме на добри…
Алекс изсумтя, готов да се намеси, но Холдън го прекъсна.
— Алекс, летял си поне двайсет пъти с МКРФ. Какво друго трябва да знаем?
— Същото, което каза и ти, шефе — каза Алекс. — Да, сър, не, сър, и се изопвайте, когато ви нареждат. С наборниците няма проблеми, но на офицерите, изглежда, им изрязват чувството за хумор.
Холдън огледа малобройния си екипаж, надяваше се, че с докарването им тук не бе подписал смъртната им присъда. Той задейства въздушния шлюз и всички бавно се промушиха през късата скачваща тръба в нула g. Когато стигнаха шлюза в другия край — безупречно чист, от сив композитен метал, — те се завъртяха едновременно с крака към пода. Магнитните им обувки се задействаха. Шлюзът се затвори, чу се тихо свистене и след няколко секунди отсрещният люк се отвори. Зад него имаше по-голямо помещение, в което ги очакваха десетина души. Холдън позна капитан Тереза Яо. Имаше няколко офицери във флотски униформи, вероятно членове на екипажа, и шестима космически пехотинци с тежко бойно снаряжение, въоръжени с едрокалибрени автомати. Оръжията бяха насочени към него и Холдън вдигна ръце.
— Не сме въоръжени — съобщи той, като се усмихваше и се стараеше да изглежда безобиден.
Автоматите не се отместиха, но капитан Яо се приближи.
— Добре дошли на борда на „Донагър“ — каза тя. — Сержант, обискирай ги.
Един от мъжете пристъпи напред и ги обискира с бързи професионални движения. Той даде знак, че всичко е наред. Оръжията се насочиха към пода и Холдън трябваше да положи усилие да скрие въздишката си.
— Какво сега, капитане? — попита Холдън, като се стараеше да говори с небрежен тон.
Яо го огледа с критичен поглед в продължение на няколко секунди, преди да отговори. Косата ѝ бе изпъната назад, редките сиви косми образуваха прави линии. Бръчиците покрай клепачите и в ъгълчетата на устните ѝ също издаваха възрастта. Каменното ѝ изражение бе застинало в познатата мълчалива арогантност, характерна за всички флотски офицери. Холдън се зачуди какво ли вижда, когато го разглежда. Сдържа се да не приглади с длан мазната си коса.
— Сержант Гундерсон ще ви отведе долу в отредената ви каюта, за да се настаните — съобщи тя. — После ще ви разпитаме.
Сержант Гундерсон се размърда, за да изпълни нареждането, но гласът на Яо го спря.
— Господин Холдън, ако знаете нещо за шестте кораба, които ви следват, говорете още сега — нареди тя. — Преди час им дадохме двучасов срок да променят курса си. Засега не са го сторили. След един час ще наредя да бъдат обстреляни с торпеда. Ако са ваши приятели, можете да им спестите смъртна опасност.
Холдън поклати глава.
— Капитане, знам само, че се появиха откъм Пояса, след като получихме нареждането да се срещнем с вас — отвърна той. — Не са се свързвали с нас. Предполагаме, че са загрижени жители на Пояса, които са се отправили насам, за да видят какво ще стане.
Яо кимна. Ако в изявлението му имаше нещо, което да я обезпокои, не го показа.
— Води ги долу, сержант — рече тя и се обърна.
Сержант Гундерсон подсвирна и една от вратите се отмести. Холдън и екипажът му го последваха, а след тях се строиха космопехотинците. Докато вървяха по коридорите на „Донагър“, Холдън си помисли, че това е първата му възможност да огледа толкова голям марсиански кръстосвач отблизо. Никога не бе служил на големи бойни кораби на ООН и бе стъпвал на подобни съдове само три пъти през последните седем години, при това в хангара. Но тук на всяка крачка се виждаха далеч по-модерни технологии. „Марс наистина строи по-добре от нас“ — помисли си той със завист.
— Дявол го взел, старши, тия типове сигурно лъскат и лайната си — промърмори Еймъс зад него.
— Няма кой знае какво да се прави на дълъг курс, Еймъс — каза му Алекс. — Освен да лъскаш.
— Ето защо отидох да работя на влекач — закима Еймъс.
Все още крачеха по дългите коридори, когато по пода премина лека вибрация и гравитацията бавно се възстанови. Намираха се под тяга. Холдън се наведе и изключи магнитите в подметките.
Не срещнаха почти никого, а малцината, с които се разминаха, не им обърнаха внимание. Вероятно повечето войници бяха по бойните постове заради приближаващите се шест кораба. Когато капитан Яо говореше, че след час ще изстреля по тях торпеда, в гласа и нямаше и следа от заплаха. Тя просто съобщаваше фактите. За повечето млади моряци на кораба това може би щеше да е първата битка — ако се стигнеше до битка. Холдън не вярваше да се стигне.