— Е, не ѝ се връзвай чак толкова.
— Има нещо в този случай, което не ми дава покой.
— С какво мога да ти помогна?
— Трябва да ме прикриеш.
— Как по-точно? — попита Хейвлок. — Не мога да кажа, че си болен. Имат достъп до здравното ти досие.
— Ами тогава кажи, че съм прекалил с пиенето — рече Милър. — Че Кандис се е появила. Бившата ми жена.
Хейвлок сдъвка своята наденичка, свъсил вежди. Поклати бавно глава — не отказваше, това бе само прелюдия към нов въпрос. Милър чакаше.
— Искаш да кажеш, че предпочиташ шефът да мисли, че отсъстваш от работа защото си махмурлия и сантиментален ревльо, а не защото си се захванал тъкмо с работата, която ти е възложена? Не те разбирам.
Милър облиза устни и се наведе напред, опрял лакти на гладката бяла маса. Някой бе надраскал рисунки върху пластмасовото ѝ покритие. Разцепен кръг. И при това в полицейски бар.
— Не зная какво да мисля за това, което открих досега — призна той. — Има цял куп неща, които не мога да свържа по никакъв начин. Докато не науча повече, бих искал да поработя сам. Върнала се е жена ми, гушнал съм бутилката и прочее. Това едва ли ще направи впечатление някому.
Хейвлок отново поклати глава, този път очевидно объркан. Ако беше поясен, вероятно щеше да вдигне ръце. На екрана се появи жена с руса коса. Шефката на отдела за външни връзки говореше за отговора на марсианския флот и се питаше дали СВП стои зад случаите на насилие и вандалщина по улиците. Ето как наричаха опита да се взриви термоядрен реактор в един от доковете — вандалщина.
— Не виждам никаква логика във всичко това — рече Хейвлок и в първия миг Милър не разбра дали говори за партизанските действия в Пояса, за отговора на марсианците или за услугата, която му бе поискал. — Сериозно. Къде е Земята? Виж какви неща стават, а няма никаква реакция от Земята.
— Защо трябва да има? — учуди се Милър. — Това е проблем между Марс и Пояса.
— Кога за последен път Земята е позволила да се случи нещо важно, без да се намесва? — попита Хейвлок и въздъхна. — Добре де. Бил си твърде пиян, за да дойдеш на работа. Личният ти живот отново е объркан. Ще се опитам да те покрия.
— Само за ден-два.
— Постарай се да се прибереш, преди някой да реши, че моментът е подходящ да гръмне едно земно ченге.
— Обещавам. — Милър се надигна. — А ти си пази гърба.
— Излишно е да ми го напомняш.
Церерският център по жиужицу беше на едно от долните нива, близо до космопорта, където гравитацията бе сравнително най-силна. Преди преустройството помещението вероятно е било голям склад. Покрай стените имаше рафтове с различни принадлежности — пръчки, бамбукови мечове и тъпи пластмасови ножове за тренировка. Шлифованите каменни стени ечаха от пъшкането на трениращите и от приглушените удари в дъното, където няколко жени налагаха провесени чували. Трима обучаващи се стояха на централния тепих и разговаряха с тихи гласове.
Над вратата бяха окачени множество снимки. Войници в униформи. Полицаи от няколко поясни организации. Виждаха се и физиономии от вътрешните планети, но не бяха много. Табелки от състезания. Истинска малка колекция, олицетворяваща историята на клуба. Един от трениращите извика, тупна на пода и повлече другия след себе си. Третият заръкопляска, после се наведе и им подаде ръка. Милър разглеждаше снимките на стената с надежда да открие там Джули.
— Мога ли да ви помогна?
Мъжът бе с една глава по-нисък от него и поне два пъти по-широк. Би трябвало да е землянин, но всичко у него говореше за Пояса. Беше облякъл светлобежов анцуг, от който кожата му изглеждаше по-тъмна. Усмивката му бе като на любопитен и доброжелателен хищник. Милър кимна.
— Детектив Милър — представи се той. — От полицейското управление. Дойдох да разпитам за една ваша ученичка.
— Това официално разследване ли е? — попита мъжът.
— Да — отвърна Милър. — Боя се, че е такова.
— В такъв случай сигурно имате заповед?
Милър се усмихна. Мъжът също.
— Не даваме информация за нашите ученици, без да видим заповед — обясни той. — Политика на клуба.
— Уважавам решението ви — рече Милър. — Да, говоря сериозно. Въпросът е, че тази част от разследването не е толкова официална. Момичето не е сторило нищо. Просто нейното семейство на Луната иска да я открие.