Джули Мао му се усмихваше от снимката на фона на състезателния скутер. Треньорът твърдеше, че била нападната. Не беше срещал подобни сведения в досието ѝ. Може да е било само обир. А може и нещо по-лошо. Милър се бе срещал с доста жертви и по правило ги разделяше на три категории. Първата включваше тези, които се преструваха, че нищо не се е случило или случилото се няма значение. Такива бяха близо половината от хората, с които бе разговарял. След това идваха професионалистите, хора, които приемаха случилото се с тях като разрешение да действат както намерят за добре. Това бяха почти всички останали. Но имаше около пет процента, дори по-малко, които криеха всичко в себе си, извличаха си поука и продължаваха. Такива като Джули. Добрите.
Три часа след края на неговата смяна на вратата се позвъни. Той преброи бутилките на масата. Оказаха се повече, отколкото си бе мислил. Поколеба се за миг дали да ги прибере, преди да отвори вратата. Ново звънене. Отиде да отвори. Ако е някой от участъка, ще очаква да е пиян. Няма опасност да го разочарова.
Лицето беше познато. Покрито с пъпки, спокойно. Мъжът от бара с превръзката на СВП. Този, който се бе погрижил да премахнат Матео Джъд.
Ченгето.
— Добър вечер — поздрави Милър.
— Детектив Милър — поде пъпчивият. — Мисля, че допуснах грешка с вас и реших да опитам отново.
— Има нещо такова.
— Може ли да вляза?
— Предпочитам да не каня непознати вкъщи — рече Милър. — Дори не ви знам името.
— Андерсън Доус — представи се пъпчивият. — Аз съм церерската връзка със Съюза на външните планети. Струва ми се, че можем да си помагаме взаимно. Та ще разрешите ли да вляза?
Милър се отдръпна и пъпчивият — Доус — прекрачи прага. Огледа за миг хола, после се настани, сякаш не бе забелязал празните шишета на масата. Милър се прокле мислено, че не е напълно трезвен, и седна отсреща.
— Искам от вас една услуга — каза Доус. — Готов съм да платя за нея. Не с пари, разбира се. С информация.
— Какво ви трябва? — попита Милър.
— Да спрете да търсите Джули Мао.
— Няма да стане.
— Опитвам се да запазя мира, детектив. Би трябвало да се вслушате в съвета ми.
Милър се наклони напред и опря лакти на масата. Изглежда, господин откровеният инструктор по жиужицу работеше за СВП. Съвпадението с посещението на Доус го доказваше. Милър обмисли тази възможност, но не каза нищо.
— Мао работеше за нас — призна Доус. — Но вие сигурно вече сте се досетили.
— Горе-долу. Знаете ли къде е?
— Ние я търсим и рано или късно ще я намерим. Но вие не бива да се месите.
Милър поклати глава. Само ако не беше толкова замаян…
— Детектив, вие сте един от тях. Може да сте прекарали целия си живот тук, но вътрешните планети ви плащат заплатата. Не, почакайте. Аз не ви обвинявам. Разбирам ви. Те наемат хора, а вие се нуждаете от работа. Но… точно сега се изправяме пред един сапунен мехур. „Кентърбъри“. Има хора в Пояса, които призовават към открити военни действия.
— Станция Феба.
— Да, те се опитват да стоварят вината за случилото се там върху нас. И избягалата дъщеря на лунната корпорация…
— Мислите, че нещо ѝ се е случило?
— Тя беше на „Скопули“ — отвърна Доус и като видя, че Милър не реагира, добави: — Това е корабът, който Марс използва като примамка, когато унищожиха „Кентърбъри“.
Детективът обмисли чутото и подсвирна тихо.
— Не знаем какво е станало — продължи Доус. — И докато не научим, не бива да мътим водата. И без това е достатъчно мътна.
— И каква информация ми предлагате? — попита Милър. — Нали ставаше дума за размяна?
— Ще ви кажа какво сме открили. Но след като я издирим — допълни Доус. Милър се изсмя, на мъжът от СВП продължи: — Това е щедро предложение, като се има предвид кой сте и какво работите. Наемник на Земята. Партньор на землянин. За някои това е напълно достатъчно, за да ви обявят за враг.
— Но не и за вас.
— Мисля, че ние с вас имаме една обща цел. Стабилност. Безопасност. Странен съюз в странно време.
— Два въпроса.
Доус разпери ръце, за да покаже, че са добре дошли.
— Кой открадна снаряжението в участъка? — зададе първия Милър.
— Снаряжението?
— Преди „Кентърбъри“ да бъде разрушен, някой е изнесъл от участъка екипировката за борба с безредици. Може би са искали да въоръжат войници, които да контролират тълпата. Или пък не са искали тълпата да бъде контролирана. Кой го е взел? И защо?