— Проектил от гаусово оръдие. Онези кораби разполагат с електромагнитни оръжия.
— Поясни кораби с ЕМ оръдия? — повдигна вежди Еймъс. — Да не би да са си организирали флот, без никой да ми е казал?
— Джим, коридорът отвън и каютата от другата страна са във вакуум — намеси се Наоми. — Корабът е разхерметизиран.
Холдън понечи да отвърне, но погледът му се спря върху папката, с която Наоми бе запречила отвърстието. Върху бялата корица чернееше едър надпис: „МКРФ — Ръководство за действие в аварийни ситуации“. Едва сдържа надигащия се налудничав смях.
— Джим! — Наоми го гледаше разтревожено.
— Добре съм, миличка — успокои я той и си пое дъх. — Колко ще издържат тапите?
Наоми вдигна ръце, после със същия жест се зае да приглажда косата си назад, за да я пристегне.
— По-дълго, отколкото ще ни стигне въздухът. Ако около нас е само вакуум, това означава, че каютата се захранва от аварийните бутилки. Без рециклиране. Не зная колко се съдържа в каютата, но няма да е за повече от няколко часа.
— Жалко, че не си взехме скафандрите, а? — подхвърли Еймъс.
— Едва ли щяха да помогнат — изтъкна Алекс. — Ако бяхме слезли от совалката със скафандри, щяха да ни ги вземат.
— Можехме поне да опитаме — упорстваше Еймъс.
— Защо не се върнеш назад във времето и не пробваш, друже?
— Я млъквайте! — скастри ги Наоми, но не добави нищо повече.
Никой не говореше за Шед. Стараеха се да не поглеждат към трупа. Холдън се покашля, за да им привлече вниманието, и се отправи към креслото на Шед. Другите го проследиха с поглед. Изчака, докато всички разгледат обезглавеното тяло, сетне извади едно одеяло и го зави, като го пристегна с ремъците на креслото.
— Шед е мъртъв. Ние сме в голяма опасност. Споровете няма да удължат живота ни — каза той, като ги оглеждаше един по един. — Или не смятате така?
Никой не отговори. Холдън се обърна към Наоми.
— Наоми, какво трябва да направим най-напред, ако искаме да оцелеем?
— Ще потърся още запаси от въздух. Тази каюта е за шестима, а вече сме… само четирима. Бих могла да намаля притока, за да удължа времето за използване.
— Добре. Алекс?
— Ако има други освен нас, ще търсят оцелели. Ще започна да чукам върху стената. Няма да ме чуят във вакуум, но ако има каюти с въздух, звукът ще ги достигне по метала.
— Добър план. Не мога да повярвам, че ние сме единствените оцелели на кораба — каза Холдън и се обърна към Еймъс. — А ти?
— Аз ще прегледам комуникационния пулт. Може да успея да се свържа с мостика или… по дяволите, с когото и да било.
— Благодаря. Ще се радвам, ако може да съобщим на някого, че сме тук.
Хората се раздвижиха, а Холдън остана да се поклаща във въздуха до трупа на Шед. Наоми сваляше един след друг капаците на стената. Алекс, опрял се в кушетката, за да остане неподвижен, се просна на пода и започна да рита стената с крака. Помещението се разтърсваше едва забележимо при всеки удар. Еймъс извади от джоба си миниатюрен прибор и се захвана с комуникационния пулт.
След като се увери, че всички са погълнати от заниманията си, Холдън постави ръка на рамото на Шед, точно под разширяващото се кърваво петно на одеялото.
— Съжалявам — прошепна той. Очите му смъдяха и той ги обърса с палец.
Комуникационния пулт бе увиснал на жиците си от стената, когато издаде единичен, вибриращ звук. Еймъс извика и се оттласна достатъчно силно, за да прекоси каютата. Холдън го улови и едва не си изкълчи рамото в опита си да укроти инерцията на сто и двайсет килограмовия земен механик. Пултът избръмча отново. Холдън пусна Еймъс и се втурна натам. Жълтият индикатор непосредствено до белия бутон премигваше. Холдън натисна бутона. Пултът оживя с гласа на лейтенант Кели:
— Отдръпнете се от вратата, влизаме — предупреди той.
— Уловете се за нещо! — извика Холдън на хората си, хвана един ремък и го усука около китката си.
Когато вратата се отвори, Холдън очакваше всичкият въздух в помещението да излезе навън. Вместо това се чу силен пукот и за около секунда налягането леко се понижи. По стените на коридора бяха залепени плътни найлонови прегради, създаващи импровизиран шлюз. Стените на новата камера се издуха заплашително от въздушното налягане, но издържаха. В новосъздадения шлюз стояха лейтенант Кели и трима от пехотинците, облечени в тежки бронирани скафандри и въоръжени с достатъчно оръжия, за да водят няколко малки войни.
Пехотинците се шмугнаха чевръсто в каютата с готови за стрелба оръжия и затвориха вратата зад себе си. Един от тях подхвърли голяма торба на Холдън.