— Пет скафандъра. Обличайте се — нареди Кели. Той извърна поглед към покрития с одеяло Шед, погледна и двете импровизирани запушалки. — Жертви?
— Нашият фелдшер, Шед Гарви — отвърна Холдън.
— Ей, какво става, мамка му? — извика Еймъс. — Кои са тези отвън, дето направиха на решето хубавото ви корабче?
Наоми и Алекс се заеха мълчаливо да навличат скафандрите.
— Не зная — отвърна Кели. — Но напускаме незабавно. Имам заповед да ви отведа от кораба с един от спасителните катери. Разполагаме с по-малко от десет минути, за да стигнем до хангара, да се прехвърлим на борда и да се евакуираме от района на сражението. Обличайте се бързо.
Холдън се пъхна в скафандъра, все още обмисляйки чутото.
— Лейтенант, има ли опасност този кораб да се разпадне? — попита той.
— Не засега. Но противникът се прехвърли на борда.
— Тогава защо го напускаме?
— Защото губим битката.
Кели не потропваше нетърпеливо с крака, докато ги чакаше да херметизират скафандрите си, но Холдън предположи, че е така само защото е с магнитни обувки. Веднага щом всички дадоха знак, че са готови, Кели изпробва радиовръзката с всеки от тях, после ги поведе обратно по коридора. С осем души, четирима от които в бронирани енергийни скафандри, малкият шлюз изглеждаше сякаш се пръска по шевовете. Кели извади тежък нож от калъфа на гърдите си и сряза найлоновата бариера с едно бързо движение. Вратата зад тях се затвори и въздухът излетя с бързо разклащане на скъсания найлон. Кели се понесе по коридора, следван от останалите.
— Трябва колкото се може по-бързо да стигнем шахтата на асансьора — осведоми ги по радиото Кели. — Клетките са свалени на долния етаж заради общия сигнал за тревога, но мога да отворя вратите и ще се спуснем през шахтата. Трябва да бързаме. Ако видите непознати, не спирайте. Движете се през цялото време. Ние ще се оправяме с противника. Разбрано?
— Разбрано, лейтенант — потвърди Холдън. — Защо са нападнали точно вас?
— Заради командно-информационния център — обади се Алекс. — Това е Светият Граал. Кодове, дислокация, компютърни ядра, всичко. Да превземеш флагмана на флота е мечтата на всеки стратег.
— Това означава ли, че ще взривят центъра, за да не попадне в ръцете на противника?
— Аха — потвърди Алекс. — Стандартна процедура при превземане на кораб. Космическата пехота удържа мостика, командния център и машинното. Ако някое от трите бъде превзето, от другите две задействат експлозивите. След секунди корабът вече е свръхнова.
— Стандартна процедура — изръмжа Кели. — Говориш за мои другари.
— Съжалявам, лейтенант — рече Алекс. — Служил съм на „Брандън“. Не исках да обиждам никого.
Свиха зад ъгъла и в далечината се показа шахтата на асансьора. И осемте врати се бяха затворили веднага след разхерметизирането на кораба.
— Гомес, заеми се с пулта — нареди Кели. — Моли, Доки, наблюдавайте тези коридори.
Двамата пехотинци се отдалечиха, вдигнали към коридорите мерниците на оръжията си. Третият доближи вратата и се зае да човърка пулта. Холдън нареди на хората си да се прилепят към стената, за да не бъдат изложени на огън. От време на време подът под краката им се разтърсваше осезаемо. Вражеските кораби сигурно бяха прекратили стрелбата, след като техните войници се бяха прехвърлили на борда на кръстосвача. Така че вибрациите вероятно бяха последица от престрелки и леки експлозии. Но докато се намираха във вакуум, сякаш всичко това се случваше някъде далече, в друг свят. Холдън си даде сметка, че мозъкът му не функционира така, както би трябвало. Посттравматична реакция. Разрушаването на „Кентърбъри“, смъртта на Ади и Макдоуъл. А сега някой бе убил Шед на койката му. Струпа му се твърде много и не успяваше да се справи с него. Сякаш между съзнанието му и околния свят се спускаше пелена.
Той се обърна и потърси с поглед Наоми, Алекс и Еймъс. Неговият екипаж. Те го гледаха с пребледнели лица зад прозрачните стъкла на скафандрите. Гомес удари триумфално пестник в дланта си, когато вратата се плъзна встрани. Кели даде сигнал на хората си.
Този, когото бе нарекъл Моли, се обърна и закрачи към асансьорната шахта. Изведнъж лицето му се пръсна във фонтан от късчета бронирано стъкло и кръв. Върху подсилената плоча на гърдите му и околните стени разцъфнаха стотици малки детонации и бели облачета. Тялото му се разтресе и залюля, прихванато за пода с магнитните обувки.
Мощен изблик на адреналин прокуди за миг усещането за нереалност, което бе завладяло Холдън. Огънят, обсипващ стената и тялото на Моли, бе от експлозивни куршуми, пуснати на картечни откоси. Радиоканалът се изпълни с крясъците на другите войници и хората от екипажа на Холдън. Вляво от него Гомес разтвори вратата, използвайки добавъчната сила на енергоскафандъра, и отзад се показа пустата шахта.