— Влизай! — извика Кели. — Всички вътре!
Холдън се дръпна назад, тласна Наоми, после и Алекс. Последният пехотинец — този, когото Кели нарече Доки — откри огън на автоматична стрелба по някаква цел зад ъгъла. Когато пълнителят му се изпразни, пехотинецът се подпря на коляно и едновременно го извади навън. С бързина, която Холдън едва успяваше да следи, той измъкна нов пълнител от патрондаша си и го затъкна в оръжието. Възобнови стрелбата по-малко от две секунди след като бе привършил с първия пълнител.
Наоми извика на Холдън да влиза в шахтата и в този миг нечия ръка го сграбчи, изтръгна го от магнитната прегръдка на пода и го запокити през отворените врати на асансьора.
— Ако искаш да мреш, не го прави, докато отговарям за теб — излая лейтенант Кели.
Те се оттласнаха от стените на шахтата и започнаха да се спускат надолу по дългия коридор към кърмата на кораба. Холдън непрестанно поглеждаше през рамо към отворената врата, която се отдалечаваше над тях.
— Доки го няма — съобщи той.
— Той прикрива отстъплението — обясни Кели.
— Така че по-добре да побързаме — добави Гомес. — За да не се жертва напразно.
Кели, който водеше групата, се пресегна внезапно и се улови за една скоба, забавяйки движението си. Всички останали последваха примера му.
— Тук има изход. Гомес, иди да провериш — нареди лейтенантът. — Холдън, ето какъв е планът. Ще вземем една от корветите в хангара.
В това имаше здрав разум. Корветите бяха от клас леки фрегати. Кораби за ескорт на флота, най-малките, оборудвани с ъпстейнов двигател. Достатъчно бързи, за да пътуват навсякъде в системата и да избягат от опасността. Тъй като второто им предназначение бе торпедна атака, със сигурност имаха и зъби. Холдън кимна одобрително и даде знак на Кели да продължава. Лейтенантът изчака Гомес да отвори вратата и да се отправи към хангара.
— Слушайте всички, имам карта и активиращ код, за да влезем в кораба и да запалим двигателите. Тръгваме право нататък и искам всички да ме следвате плътно. Изключете магнитните подметки. Ще се оттласкваме от стените и ще летим по коридора, така че насочвайте се внимателно. Разбрахте ли ме?
Всички отвърнаха, че са готови.
— Чудесно. Гомес, как е положението навън?
— Зле, лейтенант. Шестима неприятели оглеждат хангара. Бронирани скафандри, маневрени раници за нулева гравитация и тежки оръжия. Готови са за най-лошото — прошепна Гомес. Хората винаги шепнеха, когато се криеха. Затворен в скафандъра и обгърнат от вакуум, Гомес би могъл да гърми с фойерверки вътре и пак никой нямаше да го чуе. А той шепнеше.
— Тогава ще хукнем право към кораба и ако трябва, ще си пробием път с огън — реши Кели. — Гомес, след десет секунди ще доведа цивилните. Ти ще ни прикриваш. Стреляй и сменяй местоположението си. Опитай се да ги накараш да си помислят, че сме малък взвод.
— Малък ли ме нарекохте, сър? — попита Гомес. — Ето ги, идват шестима мъртви негодници.
Холдън, Еймъс, Алекс и Наоми последваха Кели през вратата на асансьора и се озоваха в хангара, зад купчина масленозелени сандъци. Холдън надзърна над тях и веднага забеляза неприятелите. Бяха две групички от по трима души, съвсем близо до „Рицар“. Едната се бе покатерила върху него, а втората оглеждаше палубата. Скафандрите им бяха непроницаемо черни. Холдън не бе виждал досега подобен модел.
Кели махна с ръка към тях и го погледна. Холдън кимна. Лейтенантът посочи към една черна фрегата на около двайсет и пет метра от тях, на половината разстояние от „Рицар“. Вдигна лявата си ръка и започна да отброява с пръсти от пет. На две помещението се разтресе като дискотека — Гомес бе открил стрелба от позиция на десетина метра от тях. Първият откос повали двама от противниците върху „Рицар“ и те полетяха назад. Миг по-късно последва втори откос на пет метра от мястото, където стоеше Холдън. Той почти бе готов да се закълне, че стрелят двама различни хора.
Кели разгъна последния пръст, опря крака в стената и се оттласна към корветата. Холдън почака Алекс, Еймъс и Наоми да го последват и се отблъсна последен. Докато излети, Гомес вече стреляше от нова позиция. Един от противниците на пода насочи към Гомес оръжие с масивна цев и от дулото бликна огън. Гомес и сандъкът, зад който се прикриваше, изчезнаха в пламъци и шрапнели.
Намираха се по средата на пътя към кораба и Холдън вече започваше да се надява, че ще успеят, когато една димна черта прекоси помещението и пресрещна Кели. Лейтенантът изчезна в блясъка на ярка светлина.